10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр. София, 13.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 599 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу определение № 2818 от 30.12.2013г. по ч. гр. дело № 4875/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 22.10.2013г. по т. дело № 615/2013г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав, с което е прекратено производството по алтернативно предявените искове на [фирма] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] и [фирма], [населено място] в частта за „установяване на недопустимост“ на определяне на поредността на вземането чрез списъка на приетите вземания и определението по чл. 692 ТЗ и искът за определяне на поредност на процесното вземане по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ вместо по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ като недопустимо.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не е обсъдил наведените в частната жалба доводи за неправилност на прекратителното определение на първоинстанционния съд; неправилно е квалифицирал трите обективно съединени иска като предявени при условията на алтернативност, не е съобразил, че вторият и третият иск са предявени при условията на евентуалност; направил е неправилен извод, че съединяването на двата иска с главния иск е в нарушение на чл. 210, ал. 1 ГПК, тъй като те подлежат на разглеждане по общия ред; в нарушение на чл. 722, ал. 1 ТЗ е приел, че с двата иска „се иска установяване на факти“, като не е съобразил, че поредността на удовлетворяване на прието вземане по чл. 722, ал. 1 ТЗ е материално право на кредиторите на несъстоятелността, обусловено от вида на вземането им; изводът на съда, че предметът на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ не обхваща всички въпроси, по които съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ противоречи на закона и е необоснован.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
1/ Допустимо ли е съединяването на установителния иск за несъществуване на прието вземане с иска за недопустимост поредността на удовлетворяването му да се определя със списъка по чл. 686 ТЗ и определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ и иска за определяне поредност на удовлетворяване, различна от определената с определението? – противоречие с решение № 15/01.03.2010г. по т. д. № 535/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 542/30.10.2012г. по ч. т. д. № 660/2012г. на Апелативен съд В. /чл. 280, ал. 1, ,т. 1 и т. 2 ГПК/.
2/ Допустимо ли е евентуалното съединяване на искове, ако възможността за това не е изрично предвидена в закона? – противоречие с решение № 321/23.02.1968г. по гр. д. № 1596/1967г. на ВС, III г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
3/ Съставлява ли видът на приетото в производството по несъстоятелност вземане /привилегията/ „друг факт“ по смисъла на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК или е материално право? – противоречие с решение № 15/01.03.2010г. по т. д. № 535/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
4/ Обхваща ли предметът на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ въпроса за вида /привилегиите/ на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземане? – противоречие с решение № 15/01.03.2010г. по т. д. № 535/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 542/30.10.2012г. по ч. т. д. № 660/2012г. на Апелативен съд В. /чл. 280, ал. 1, ,т. 1 и т. 2 ГПК/.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и релевира доводи за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като първият и вторият формулирани от частния жалбоподател въпроси не обуславят селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а третият и четвъртият правни въпроси са неотносими към конкретния случай.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че предявеният по т. дело № 615/2013г. на СГС отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694 ТЗ за несъществуване на приетото от синдика на „Юпи Фарма“ /в несъстоятелност/ и одобрено от съда по несъстоятелност с определение по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ вземане на [фирма] в размер 43 294,20 лв. е обективно съединен с искове по чл 124 ГПК, чието алтернативно разглеждане ищецът е обусловил от вътрешно процесуално условие – при отхвърляне на отрицателния установителен иск да уважи алтернативно един от двата установителни иска: за установяване, че е недопустимо поредността на удовлетворяване на приетото вземане да се определя със списъка на синдика по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ или за определяне поредност на удовлетворяване на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
За да направи извод, че искът за установяване на недопустимост на определяне на поредността на вземането чрез списъка на приетите вземания и определението по чл. 692 ТЗ и искът за определяне на поредност на процесното вземане по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ вместо по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, са недопустими, въззивният съд се е аргументирал по следния начин: 1/ съединяването на специалния иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ с искове, подлежащи на разглеждане по общия ред, е недопустимо, предвид специалните съдопроизводствени правила по чл. 694 ТЗ; 2/ предявените под условие искове са в съотношение на алтернативност помежду си, а алтернативно обективно съединяване е допустимо само в предвидените от закона случаи поради неопределеност на петитума; 3/ двата иска са процесуално недопустими и поради това, че с тях се иска установяване на факти и обстоятелства с правно значение – поредност на удовлетворяване на приетото вземане и начин на определянето й, а искове за установяване на факти са допустими само в предвидени от закона случаи съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК.
Въззивният съд не е възприел доводите на частния жалбоподател, че алтернативно предявените искове са с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, чийто предмет обхваща всички въпроси във връзка с оспореното вземане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора правни въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като Върховният касационен съд може само да уточни и конкретизира формулираните от касатора правни въпроси.
Първият, третият и четвъртият процесуалноправни въпроси, посочени от касатора, са релевантни за спора и могат да бъдат уточнени по следния начин и поредност:
1/ Допустим ли е иск за установяване, че е недопустимо поредността на удовлетворяване на прието вземане да се определя със списъка на синдика по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ и определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ?
2/ При положителен отговор на първия въпрос да се отговори на въпроса: допустимо ли е обективно съединяване на установителния иск за несъществуване на прието вземане с иск за установяване, че е недопустимо поредността на удовлетворяване на прието вземане да се определя със списъка на синдика по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ и определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ?
3/ Допустим ли е иск, предявен от кредитор, направил писмено възражение срещу прието от синдика вземане, за установяване на поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ?
4/ Обхваща ли предметът на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ въпроса за вида /привилегиите/ на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземане?
5/ Допустимо ли е обективно съединяване на установителния иск за несъществуване на прието вземане с иск за определяне поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ?
Така уточнените въпроси са релевантни за спора, тъй като са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. По първия, втория и петия процесуалноправни въпроси не е формирана съдебна практика, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Поради неясната в тази насока правна уредба в част ІV от Търговския закон и необходимостта да се създаде съдебна практика, за да не се решават посочените процесуалноправни въпроси противоречиво от съдилищата, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Решение № 15/01.03.2010г. по т. д. № 535/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. е постановено по други въпроси, а от определение № 542/30.10.2012г. по ч. т. д. № 660/2012г. на Апелативен съд В. се установява, че предявеният иск е за установяване на привилегията, без да е съединен с друг иск.
Относно третия и четвъртия процесуалноправни въпроси „допустим ли е иск за определяне поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ” и „обхваща ли предметът на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ въпроса за вида /привилегиите/ на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземане” е налице противоречива съдебна практика, обективирана във въззивното определение – предмет на настоящата жалба и определение № 542/30.10.2012г. по ч. т. д. № 660/2012г. на Апелативен съд В., поради което касационното обжалване на въззивното определение по тези въпроси следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като приложеното решение № 15/01.03.2010г. по т. д. № 535/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. е по друг правен въпрос. За да даде отговор на правния въпрос съдебният състав на ВКС е изразил разбирането, че съществуването, респективно несъществуването на вземането, както и вида му /обезпечено или необезпечено/ ще се установи в състезателното исково производство, но не е изложил съображения относно останалите привилегии по чл. 722, ал. 1 ТЗ, различни от обезпеченията.
По първия процесуалноправен въпрос:
Допустимостта на иска е обусловена от наличието на определени процесуални предпоставки – да са налице условията, при които правото на иск възниква спрямо определено лице и да не са настъпили условията, при които то се погасява: да е възникнал между правоспособни лица гражданскоправен, респективно търговски спор, подведомствен на съд, ищецът да има интерес от търсената с иска защита, страните да са процесуално легитимирани, процесуално правоспособни и делото да е подсъдно на съда; да не са налице отрицателните процесуални предпоставки. Правото на иск е свързано с конкретно материално право, засегнато от правния спор и представлява правомощието на определени лица да предявят пред съда искане да се разреши конкретен граждански или търговски спор със сила на пресъдено нещо. Искането за установяване, че е недопустимо поредността на удовлетворяване на прието вземане да се определя със списъка на синдика по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ и определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ по своята същност представлява искане за тълкуване на посочените законови разпоредби, но не и за разрешаване на конкретен спор. Тълкуването на нормите на чл. 686, ал. 1, т. 1 и чл. 692, ал. 4 ТЗ може да бъде част от мотивите на решение по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ или на определение във връзка с допустимостта, респективно недопустимостта на иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, но не и предмет на отделен иск.
Поради изложените съображения отговорът на настоящия съдебен състав на първия процесуалноправен въпрос е следния: иск за установяване, че е недопустимо поредността на удовлетворяване на прието вземане да се определя със списъка на синдика по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ и определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ, е недопустим.
С оглед дадения отговор на първия въпрос съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение счита, че не следва да отговаря на втория въпрос „дали е допустимо обективно съединяване на установителния иск за несъществуване на прието вземане с иск за установяване, че е недопустимо поредността на удовлетворяване на прието вземане да се определя със списъка на синдика по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ и определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ”.
По третия и четвъртия процесуалноправни въпроси:
Съгласно разпоредбата на чл. 685, ал. 2 ТЗ при предявяване на вземанията кредиторът следва да посочи основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията му. При изготвяне на списъка на приетите вземания синдикът посочва кредитора, размера, основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията и датата на предявяването им – чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ. Правото на кредитора да направи писмено възражение пред съда срещу прието или неприето от синдика вземане и впоследствие правото да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане или съществуването на неприето вземане включва не само правото на възражение срещу основанието или размера на вземането, но и възражение срещу привилегиите и обезпеченията. Допустимо е кредиторът, направил писмено възражение срещу прието от синдика вземане по чл. 290, ал. 1 ТЗ, да предяви иск за определяне поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Основание за този извод дават разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, съгласно които за оспорено по съдебен ред вземане се заделя съответната сума в сметката за разпределение, а когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане. Привилегиите, предвидени в различните хипотези на чл. 722, ал. 1 ТЗ, представляват акцесорно право, а допустимостта на иск за тяхното установяване, определяне поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената от синдика, респективно с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, произтича от закона – чл. 694, ал. 1 във връзка с чл. 726, ал. 2 ТЗ. Разпоредбата на чл. 726, ал. 2 ТЗ допуска оспорване само на обезпечението или привилегията на прието в производството по несъстоятелност вземане и регламентира неговите последици. Самото оспорване се осъществява в рамките на производствата по чл. 690, чл. 692 и чл. 694 ТЗ.
Предвид изложените съображения отговорът на втория и третия процесуалноправни въпроси е следният: Допустим е иск, предявен от кредитор, направил писмено възражение срещу прието от синдика вземане, за установяване на поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ. В този случай предметът на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ обхваща въпроса за вида /привилегиите/ на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземане.
По петия процесуалноправен въпрос:
Обективно съединяване на искове е налице тогава, когато в рамките на едно и също исково производство се съединят за съвместно разглеждане няколко иска с различен предмет. Предпоставките за обективно съединяване на искове са следните: исковете да са подведомствени на съдилищата, да са подсъдни на един и същ съд и да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред. Установителният иск за несъществуване на прието вземане по чл. 694, ал. 1 ТЗ и искът за установяване на поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ отговарят на посочените предпоставки, тъй като са подведомствени на съда, подсъдни са на съда по несъстоятелността и подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред. Предвид естеството и взаимната връзка между материалните права, предявени с тези искове, способът на тяхното съединяване е в съотношение на евентуалност – установителният иск за несъществуване на прието вземане по чл. 694, ал. 1 ТЗ има спрямо иска за установяване на поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск.
Предвид изложените съображения отговорът на петия процесуалноправен въпрос е следният: Допустимо е обективно съединяване на установителния иск за несъществуване на прието вземане по чл. 694, ал. 1 ТЗ с иск за установяване на поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ в съотношение на евентуалност.
По правилността на определението на Софийски апелативен съд:
При така дадените отговори на релевантните процесуалноправни въпроси крайният извод на въззивния съд за недопустимост на иска, предявен от [фирма] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] и [фирма], [населено място], за „установяване на недопустимост“ на определяне на поредността на вземането чрез списъка на приетите вземания и определението по чл. 692 ТЗ е правилен. Искът е недопустим, тъй като с него не се иска разрешаване на конкретен спор за възстановяване на нарушено право, нито установяване съществуването или несъществуването на правно отношение или право, нито осъждане на ответника да изпълни свое задължение, нито за пораждане, изменение или прекратяване на граждански или търговски правоотношения, нито установяване на факти с правно значение, предвидени в закона, а практически се цели тълкуване на нормите на чл. 686, ал. 1, т. 1 и чл. 692, ал. 4 ТЗ, което е недопустимо в отделно исково производство. Поради изложените съображения в тази част въззивното определение трябва да бъде оставено в сила.
Определението на Софийски апелативен съд е неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] и [фирма], [населено място] иск за определяне на поредност на процесното вземане по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ вместо по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ като недопустимо. Неправилен е доводът за недопустимост на иска поради това, че с него се иска установяване на факти и обстоятелства с правно значение, които не са предвидени в закона. Искът за установяване на привилегиите, определяне поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената от синдика, респективно с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е допустим, по аргумент от разпоредбата на чл. 726, ал. 2 ТЗ и поради това, че се отнася до установяване на акцесорно право, за което ищецът има правен интерес, а не до факт. Аргументите на въззивната инстанция, че съединяването на специалния установителен иск за несъществуване на прието вземане по чл. 694, ал. 1 ТЗ с иска за установяване на поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, е недопустимо поради разглеждането им по различни съдопроизводствени правила, са незаконосъобразни. И двата иска подлежат на разглеждане от съда по несъстоятелността по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ. Двата иска са предявени в съотношение на евентуалност – установителният иск за несъществуване на прието вземане по чл. 694, ал. 1 ТЗ има спрямо иска за установяване на поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск е обуславено от изхода на делото по главния иск. Обстоятелството, че в петитума на исковата молба ищецът е употребил неточния термин „алтернативно” не обуславя недопустимо съединяване на двата иска, тъй като петитумът на исковата молба съдържа условието за разглеждане на последния иск. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на Софийски апелативен съд в посочената част следва да бъде отменено и вместо това делото да бъде върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2818 от 30.12.2013г. по ч. гр. дело № 4875/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 22.10.2013г. по т. дело № 615/2013г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав в частта, с която е прекратено производството по алтернативно предявения иск на [фирма] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] и [фирма], [населено място] за определяне на поредност на процесното вземане по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ вместо по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ като недопустимо и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ определение от 22.10.2013г. по т. дело № 615/2013г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав в частта, с която е прекратено производството по алтернативно предявения иск на [фирма] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] и [фирма], [населено място] за определяне на поредност на процесното вземане по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ вместо по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ като недопустимо.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2818 от 30.12.2013г. по ч. гр. дело № 4875/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 22.10.2013г. по т. дело № 615/2013г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав в частта, с което е прекратено производството по иска на [фирма] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] и [фирма], [населено място] за „установяване на недопустимост“ на определяне на поредността на вземането чрез списъка на приетите вземания и определението по чл. 692 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.