2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
Гр. С., 01.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 2830/2013 г.
Производството е по чл.288 във вр.с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд № 249/02.04.2013 г. постановено по в.гр.д.№ 138/2013 г. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Русенския районен съд № 1864/31.10.2011 г. по гр.д.№ 5664/2011 г., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу М. В. Г. от [населено място] иск по чл.422 ГПК за установяване, че ответницата дължи сумата 7000 лв. по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 ГПК от 18.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 2587/2011 г. на РС-Русе въз основа на запис на заповед от 19.04.2010 г. с издател М. Г. и поемател Р. С..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т. 1, т. 2 и т.9 ГПК.
Ответникът по касация М. В. Г. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално недопустима с оглед забраната предвидена в чл.280 ал. 2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела е цена на иска до 5000 лв.-за гражданските дела и до 10000 лв. – за търговските дела.
Видно от данните по делото предмет на спора е иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 7000 лв. по издадения запис на заповед от 19.04.2010 г. с издател М. Г. и поемател Р. С., въз основа на който на основание чл.417, т. 9 ГПК в полза на ищеца-кредитор е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Тъй като се касае за търговско дело по смисъла на чл.286 ал.1 във вр.с чл.1, ал.1 т. 8 ТЗ /сделките по чл.1 ал.1 ТЗ са търговски независимо от качеството на лицата, които ги извършват/ и цената на предявения иск е под 10000 лв., въззивното решение на Русенския окръжен съд не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба н Р. Д. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд № 249/02.04.2013 г. постановено по в.гр.д.№ 138/2013 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС – Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: