3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр. София, 08.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 947 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт П. М. срещу решение № V-90 от 25.06.2012г. по в. гр. дело № 815/2012г. на Бургаски окръжен съд, 5 граждански въззивен състав, с което след отмяна на решение № 1877 от 20.01.2012г. по гр. дело № 300/2011г. на Бургаски районен съд са отхвърлени предявените от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за неплатен наем, лихва за забава върху главниците, неустойка, равностойността на консумирана вода и лихва за забава върху стойността на консумираната вода за определени периоди от време поради извършено съдебно прихващане в общ размер 10 670,59 лв. с вземането на [фирма], [населено място] срещу ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, [населено място] за разходите, направени по изграждането на второ ниво в обект „Жп ресторант – 264 кв. м. в приемно здание” на жп гара Б., и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 216,60 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Р. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него съдът е отхвърлил предявените от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за неплатен наем за определени месеци общо в размер 9 354,20 лв. /предявени за всеки месец поотделно/, лихва за забава върху главниците общо в размер 515,70 лв. /уточнени върху всеки месечен наем/, неустойка в размер 140,31 лв. /частичен иск от 1 602,54 лв./, равностойността на консумирана вода за определен период общо в размер 619,26 лв. /предявена за всеки месец поотделно/ и лихва за забава върху стойността на консумираната вода за определени периоди от време в размер общо 41,12 лв. /уточнени поотделно върху всяка главница/. В настоящия случай се касае за търговско дело – искове по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за наем на търговски обект – „Жп ресторант – 264 кв. м. в приемно здание” на жп гара Б.. Всеки от предявените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 13.08.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, а същият трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 300 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, [населено място] срещу решение № V-90 от 25.06.2012г. по в. гр. дело № 815/2012г. на Бургаски окръжен съд, 5 граждански въззивен състав.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], жк Лазур, [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.