2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
гр. София, 20.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2320 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца П. Г. Г. от [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Л. А. Т. срещу определение № 400 от 18.02.2013г. по ч. т. дело № 3942/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено определение № 5100 от 16.08.2012г. по т. дело № 4596/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е отменено определението от 28.05.2012г. по делото за даване ход по същество и е прекратено производството по т. дело № 4596/2011г. на СГС поради недопустимост на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното определение поради неправилно приложение на закона. Поддържа становище, че е лишен от право на защита поради неуведомяването му за определение от 09.05.2011г. по чл. 692, ал. 4 ТЗ, както и че съществуването на ЗК [фирма] като юридически субект към постановяване на определението не е преустановено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод за недопустимост на предявения иск, въззивният съд е приел, че същият е предявен след изтичане на едноседмичния преклузивен срок, който е започнал да тече от датата на обявяване на определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ в Търговския регистър, т. е. от 28.05.2011г. и е изтекъл на 05.06.2011г. Изложени са съображения, че едноседмичният срок за предявяване на иска е преклузивен, не може да бъде удължаван, законодателят не е посочил друг начин на уведомяване на заинтересованите лица, освен обявяване на съдебния акт по чл. 692, ал. 4 ТЗ в Търговския регистър, която информация е общодостъпна за всички.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател, въпреки дадените му указания с разпореждане от 25.03.2013г., връчени на 03.04.2013г., не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Бланкетното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Направените оплаквания за неправилност на определението поради неправилно тълкуване на законови разпоредби са от значение за правилността на обжалваното определение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 400 от 18.02.2013г. по ч. т. дело № 3942/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.