5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 889/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
гр.София, 02.09.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 889/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец С. Б. И. с фирма „С. И.”, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Вл.Ч. от АК-В. срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 210/18.07.2012 год., постановено по в.т.дело № 155/2012 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Габровския окръжен съд № 63/12.03.2012 год. по гр.дело № 118/2011 год., апелативният съд е уважил предявеният от Ч.”Съгласие”, [населено място], обл.В. иск по чл.424 ГПК като е приел за установено по отношение на двамата ответници, че не съществува вземане към кооперацията по издадените три броя заповеди за изпълнение на парично задължение и изпълнителни листи по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 175/2010 год. на РС-Бяла Слатина за сумата 115 200 лева; по ч.гр.дело № 176/2010 год. на РС-Б.С. за сумата 57 600 лева и по ч.гр.дело № 184/2010 год. на РС-Б.С. за сумата 86 400 лева, произтичащи от издадени три броя записи на заповед за посочените суми от бившия председател на кооперацията П. Г. Й. с поемател първия ответник [фирма], [населено място], общ.С., който е цедирал вземанията си по образуваното изпълнително дело № 246/2010 год. по описа на ЧСИ В. Й. на втория ответник-едноличен търговец С. И..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил материалния закон и процесуалната разпоредба на чл.424 ГПК, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставените правни въпроси: какъв е характера на производството по чл.424 ГПК; какви възражения и основания може да изтъкне ищеца по този иск и допустимо ли е в това производство ищецът да противопоставя възражения, които са характерни за защитата му по предявен срещу него иск по чл.422 ГПК. Позовава се на приложени към жалбата определения на различни състави на ВКС по ч.т.дело № 826/2010 год. на І т.о.; по ч.т.дело № 886/2010 год. на І т.о.; по ч.т.дело № 659/2011 год. на ІV г.о. и по ч.т.дело № 662/2011 год. на ІІІ г.о. Излага становище, че произнасянето от ВКС по въпроса кои обстоятелства са новооткрити по смисъла на чл.424 ГПК и защитните средства, които могат да ползуват страните в това производство ще допринесе за осъвременяване на тълкуването на съдебната практика.
Ответникът по касационната жалба Ч.”Съгласие”, [населено място], обл.В. чрез процесуалния си представител адвокат Б.Т. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Ответникът [фирма], [населено място], общ.С. не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, апелативният съд е уважил предявеният иск по чл.424 ГПК, като е приел за установено по отношение на двамата ответници, че кооперацията-ищец не дължи сумите по издадените в полза на [фирма] заповеди за изпълнение и изпълнителни листи по чл.417, т.9 ГПК, произтичащи от три броя записи на заповед с поемател ответното дружество, което впоследствие е цедирало вземанията си по образуваното срещу кооперацията изпълнително дело на едноличния търговец С. И.. За да уважи предявения отрицателен установителен иск, след извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал апелативният съд е приел за доказано наличието на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл.424 ГПК, които са от съществено значение относно дължимостта на процесните вземания. Прието е също, че едва с привличането като обвиняем на бившия председател на кооперацията П. Й. във връзка с неправомерно поети от него задължения от името на Ч.”Съгласие”, ищецът е узнал за съществуването на подписаните записи на заповед за суми необезпечаващи конкретни търговски сделки без разрешението на органите на кооперацията, както и за проведеното заповедно производство по чл.417 ГПК, по което не е подадено възражение от същия председател представлявал кооперацията към него момент. Във връзка с посочените новооткрити обстоятелства и направените възражения от ищеца за несъществуване на процесните вземания-предмет на издадените заповеди за незабавно изпълнение, съдът е извършил проверка на трите записи на заповед, послужили като основания за издаването им. При тази проверка се установява, че процесните записи на заповед не съдържат необходимите задължителни реквизити по смисъла на чл.535, т.6 и т.7 ТЗ и не представляват редовни менителнични документи, поради което е прието за основателно възражението на ищеца за тяхната нищожност. Направен е решаващият извод, че нищожните записи на заповед не са породили валидно задължение за ищцовата кооперация към поемателя [фирма], респ. към цесионера на вземането-едноличен търговец С. И., поради което искът по чл.424 ГПК се явява основателен.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че по хипотетично зададените от касатора правни въпроси не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване предвид наличието на трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС по приложението на чл.424 ГПК, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно константната съдебна практика, производството по отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК съдържа някои от белезите на производство по отмяна, тъй като предполага наличието на влязла в сила заповед за изпълнение. В този смисъл е приложим критерият валиден за другите отменителни производства относно релевирането на нови обстоятелства и представянето на нови доказателства – чл.240, ал.2 и чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Касае се за обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях, както и за доказателства, с които не е могла да се снабди при полагане на нормално дължимата грижа. В този смисъл са и приложените към касационната жалба определения по ч.т.дело № 886/2010 год. и по ч.т.дело № 826/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о. Установената съдебна практика е приела трайно и категорично, че новооткритите обстоятелства трябва да имат значение за възникването, съществуването или погасяването на спорното право – определение по ч.т.дело № 659/2011 год. на ВКС, ГК, ІV г.о. В случай, че с исковата молба по чл.424 ГПК се въвеждат новооткрити обстоятелства или се представят нови доказателства, необходимо е представилата ги страна да обоснове причината наложила по-късния момент на релевирането им /респ. позоваването на тях/ – опр. по ч.т.дело № 898/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о. Видно от данните по делото при постановяване на обжалваното решение апелативният съд не се е отклонил от цитираната практика на ВКС, а отговорът на въпросите дали в случая се касае за новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, дали те са от съществено значение за делото и променят ли дължимостта на вземането е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по конкретното дело. Що се отнася до изводите на апелативния съд, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Тези изводи не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като са предмет на самия касационен контрол, в който смисъл са и указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното тълкувателно решение, основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на обжалваното въззивно решение. В тази връзка оплакванията на жалбоподателя за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по наведеното ново основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с депозираното на 05.06.2013 год. допълнение към касационната жалба, тъй като същото е заявено след изтичане на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок за подаване на касационна жалба.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 210/18.07.2012 год., постановено по в.т.дело № 155/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ