8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
гр. София, 21.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 419 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. П. М. и ответника [фирма], [населено място] срещу решение № 111 от 16.01.2012г. по в. т. дело № 1248/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 160 от 02.12.2010г. по т. дело № 336/2009г. на Окръжен съд Благоевград е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу „П. Б. /България/” АД иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на „П. Б. /България/” АД, че вземането му към [фирма], възникнало по силата на сключен договор за банков кредит № 100Д01337/19.12.2005г., е погасено на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, считано от 17.07.2009г., като на основание чл. 150, ал. 1 ЗЗД е погасено и ипотечното право за обезпечаване на това вземане върху недвижимия имот, собственост на [фирма], съобразно нотариален акт № 76, т. ІV, рег. № 10287, дело № 614/19.12.2005г. на нотариус К. М. с рег. № 415. Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалнопрани въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Каква е юридическата природа на иска по чл. 179, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – установителен или конститутивен? Установяването факта на погасяване на ипотечното вземане при хипотезата на чл. 150, ал. 1 ЗЗД преюдициално правоотношение ли се явява в производството по предявен иск с правно основание чл. 179, ал. 1, предл. второ ЗЗД или представлява самостоятелен установителен иск, който следва да бъде заявен в обективно кумулативно съединение с първия иск? Ако се приеме, че се касае за два различни иска, то отхвърлянето на първия би ли довело автоматично до отхвърляне и на втория иск, при положение, че материалноправните предпоставки за уважаването на иска по чл. 179, ал. 1, предл. второ ЗЗД са налице?” – по този въпрос касаторът се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липсата на достатъчно ясен и еднозначен отговор в практиката на ВКС.
„2. Ако погасяването на обезпеченото с ипотека облигационно вземане се приеме като преюдициално и обуславящо правоотношение спрямо иска с правно основание чл. 179, ал. 1, предл. второ ЗЗД, то ищецът длъжен ли е в исковата си молба да даде конкретната правна квалификация на погасителния способ или е достатъчно твърдението му, че ипотечното право е погасено без да е нужно да сочи конкретния погасителен способ, който съдът би следвало служебно да квалифицира с оглед на конкретните данни по делото?” – според касатора този въпрос е решен в противоречие с решение № 139/21.02.1983г. по гр. дело № 1212/1982г. на ВС, ІІІ г. о. и решение № 108/02.04.2002г. по гр. дело № 524/2001г. на ВКС, 5-членен състав /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
„3. Неизпълнението на изискването за вписване в имотния регистър на договора за цесия на обезпечено с ипотека вземане ще доведе ли до промяна на носителя на ипотечното право по учредена договорна ипотека или ще има за последица единствено промяна на кредитора по обезпеченото облигационно вземане?”- касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, а именно решение № 131/26.03.2012г. по гр. дело № 720/2011г. на ВКС, ГК, І г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Б. – Д. оспорва касационната жалба на [фирма] и поддържа становище за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не се излагат основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а са наведени доводи, касаещи единствено пороците на решението, както и посочените от касатора в изложението въпроси не кореспондират с обжалваната част на решението.
Ответникът „П. Б. /България/” АД, [населено място] оспорва касационната жалба на ищеца и релевира доводи за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от ищеца част, тъй като не са изложени основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. А. Б. – Д. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърденото първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], че вземането му към [фирма], възникнало по силата на сключен договор за прокредит развитие № 100-262910/26.04.2007г., е погасено на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, считано от 17.07.2009г., като на основание чл. 150, ал. 1 ЗЗД е погасено и ипотечното право за обезпечаване на това вземане върху недвижимия имот, собственост на [фирма], учредено с нотариален акт № 166, т. І, рег. № 3899, дело № 151/26.04.2007г. на нотариус К. Т., с рег. № 242 и е постановено заличаването по съответния ред на договорната ипотека, както и в частта с която [фирма] е осъдено да заплати на ищеца сумата 10 706,69 лв. – разноски по делото за първоинстанционното производство и 1 000 лв. – разноски за въззивното производство. Касаторът – ответник прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалнопрани въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се на противоречие с решение от 09.07.2002г. по в. гр. дело № 334/2002г. на Великотърновски апелативен съд, ГО. Поддържа становище, че погасителният ефект на вземанията по чл. 739, ал. 1 ТЗ е приложим в хипотезите, когато търговецът се заличава или ако е останало имущество след удовлетворяване на всички кредитори, но не и при прекратяване на производството по несъстоятелност със споразумение по чл. 740 ТЗ. Касаторът – ответник прави оплакване, че въззивният съд неправилно е приел, че местно компетентен като първа инстанция съд е ОС Благоевград, като поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 109 ГПК, тъй като ипотечното право не е същинско вещно право, а е облигационно право с някои вещни елементи. Релевира доводи, че в обжалваното решение е даден отговор на съществени въпроси, които се поставят ежедневно в практиката на съдилищата, а по тях няма постановени задължителни съдебни актове, които да ръководят правораздаващите органи и да са основа за постановяване на еднакви като резултат решения при аналогични случаи. Поддържа становище, че разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ се нуждае от тълкуване с оглед точното й прилагане, а допускането до касационен контрол на въззивното решение ще спомогне за развитието на правото в сферата на производството по несъстоятелност.
Ищецът оспорва касационната жалба на ответника [фирма] и поддържа становище за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответника част, тъй като не са посочени материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са от значение за правилното разрешаване на разглеждания спор. Подробни съображения развива в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да отхвърли предявените срещу „П. Б. /България/” АД искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че вземането на „П. Б. /България/” АД към [фирма], възникнало по силата на сключен договор за банков кредит № 100Д01337/19.12.2005г., е погасено на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, считано от 17.07.2009г., и на основание чл. 150, ал. 1 ЗЗД е погасено ипотечното право за обезпечаване на това вземане върху недвижимия имот, собственост на [фирма], съобразно нотариален акт № 76, т. ІV, рег. № 10287, дело № 614/19.12.2005г. на нотариус К. М. с рег. № 415, въззивният съд е приел, че вземането на „П. Б. /България/” АД към [фирма] по договора за банков кредит е погасено поради цедирането му с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности на [фирма], като на 17.04.2008г. длъжникът [фирма] е уведомен за извършената цесия. С постигнато на 13.04.2006г. съгласие между „П. Б. /България/” АД и [фирма] вземането по договора за банков кредит е преминало от стария на новия му носител, като съществуващото до този момент договорно правоотношение между кредитора – прехвърлител на вземането и длъжника е прекратено, и е възникнало ново правоотношение между приобретателя на вземането и длъжника. Поради това че такова основание не е посочено в исковата молба и с оглед обстоятелството, че вземането на „П. Б. /България/” АД не е погасено поради плащане, нито поради непредявяването му в производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 739, ал. 1 ТЗ е направен извод за неоснователност на предявените искове на заявените основания.
Основателността на исковете срещу [фирма] за признаване за установено, че вземането на този ответник към [фирма], възникнало по силата на договор за прокредит развитие № 100-262910/26.04.2007г., е погасено на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, считано от 17.07.2009г., като на основание чл. 150, ал. 1 ЗЗД е погасено и ипотечното право за обезпечаване на това вземане върху недвижимия имот, собственост на [фирма], учредено с нотариален акт № 166, т. І, рег. № 3899, дело № 151/26.04.2007г. на нотариус К. Т., с рег. № 242 и е постановено заличаване по съответния ред на договорната ипотека, е аргументирано с приложимостта на разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ и в хипотезата на чл. 740 ТЗ. Изложени са съображения, че нормата на чл. 739, ал. 1 ТЗ е обща и валидна за всички очертани в закона способи за прекратяване на производството по несъстоятелност, включително при прекратяване на производството по несъстоятелност с извънсъдебно споразумение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на ищеца [фирма]:
По отношение на първия правен въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищеца част. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Според разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗЗД, когато заличаването се иска не от кредитора, какъвто е настоящият случай, то може да се извърши само въз основа на влязло в сила съдебно решение. По приложението на посочената правна норма е създадена непротиворечива съдебна практика, изясняваща предвидената хипотеза на заличаване на ипотеката „въз основа на влязло в законна сила съдебно решение” като възможност за заинтересования правен субект да установи по исков ред, че вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува, т. е. че задълженията по ипотеката са погасени или че не съществува самото ипотечно право и определяща заличаването на ипотеката като последица от уважаването на този иск. В този смисъл искането за заличаване на вписаната договорна ипотека се предхожда от установяване погасяването на вземането, която тя обезпечава. Следователно установяването на погасяване на вземането, което е обезпечено с вписаната договорна ипотека, е в отношение на преюдициалност спрямо искането за нейното заличаване. В този смисъл е и представеното от касатора – ищец решение № 8/05.02.1998г. на ВКС по гр. д. № 2196/1997 г., V г. о. Необходимост от промяна или осъвременяване на вече формираната трайна съдебна практика по приложението на относимата към съответния случай норма /чл. 179, ал. 1 ЗЗД/, продиктувана от изменението на обществените условия и законодателството, не съществува.
Доводът на касатора – ищец за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от него част по втория формулиран правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, е необходимо материалноправният или процесуалноправният въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Това условие в случая не е изпълнено, тъй като посочените и представени от касатора решение № 139/21.02.1983г. по гр. дело № 1212/1982г. на ВС, ІІІ г. о. и решение № 108/02.04.2002г. по гр. дело № 524/2001г., ВКС, 5-членен състав са неотносими – първото решение е по иск за заплащане на наем, а второто – по молба за отмяна на влязло в сила решение. От друга страна, в постоянната си и непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. При предявен иск за установяване, че вземането, обезпечено с ипотека, е погасено чрез плащане, евентуално поради непредявяване на вземането в производството по несъстоятелност /чл. 739, ал. 1 ТЗ/, за съда съществува задължение да се произнесе по твърдените факти и обстоятелства и заявения петитум, но не и да уважи иска въз основа на други фактически обстоятелства, на които ищецът не се позовава в исковата молба за несъществуване на вземането.
Посоченият от касатора – ищец материалноправен въпрос „неизпълнението на изискването за вписване в имотния регистър на договора за цесия на обезпечено с ипотека вземане ще доведе ли до промяна на носителя на ипотечното право по учредена договорна ипотека или ще има за последица единствено промяна на кредитора по обезпеченото облигационно вземане” не е релевантен за спора, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него, не е обусловил правните си изводи по делото въз основа на него и поради това не е включен в предмета на спора.
По касационната жалба на ответника [фирма], [населено място]:
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него факти, обстоятелства и доводи. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В настоящия случай касаторът – ответник не е формулирал материалноправните и процесуалноправните въпроси, които според него са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Развитите в касационната жалба и молбата – приложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания за неправилно приложение на чл. 739, ал. 1 ТЗ и чл. 109 ГПК представляват основания за касиране на въззивното решение по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения се налага извод, че след като не са налице твърдените от касаторите предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, въззивното решение не трябва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника „П. Б. /България/” АД, [населено място] не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 16.01.2012г. по т. дело № 1248/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.