1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 979
С., 30.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 502/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. И. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. С. от САК, срещу определение № 766 от 09.04.2012 г. по ч. гр. дело № 1 295/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия. Със същото се потвърждава определение № 92 от 05.03.2012 г. по т. д. № 65/2011 г. на Окръжен съд [населено място], ТО, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса п размер на 1 514,21 лв. в производството по подадената от него въззивна жалба с вх. № 296/16.02.2012 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил и съдебни актове на САС, ВАпС и Върховен касационен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по т. д. № 65/2011 г. пред Софийски окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 647 т. 2 и т. 3 ТЗ, предявен от Национална агенция за приходите [населено място] срещу [фирма] [населено място] и М. М. К. от [населено място]. С решение № 7 от 11.01.2012 г. съдът е обявил за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] [населено място] (в несъстоятелност) покупко – продажбата на 6 бр. паркоместа и 5 бр. гаражи, извършена с нот. акт № 155,том ІІІ, рег. № 10 153, дело № 535/2008 г. на нотариус В. Връблянска, с рег. № 268 и дарението на недвижим имот – 1 ,582% ид. ч. от УПИ ІІІ – 64 от кв. 3Б по плана на [населено място], местност „О. купел – 2”, целия с площ 3 500 кв. м., обективирано в нот. акт. № 74, том І, рег. № 1 557, дело № 72/2009 г. на нотариус В. Връблянска, с рег. № 268. Срещу този съдебен акт е подадена въззивна жалба от втория ответник (жалбоподател в настоящото производство), който с молба от 01.03.2012 г. е поискал от съда да бъде освободен от внасяне на държавна такса по сметка на САС в размер на 1 541,21 лв. Същата е оставена без уважение от СОС с определение № 92/05.03.2012 г. по съображения, че е констатирано очевидно противоречие между декларацията на молителя за материално състояние и представените по делото нотариални актове. Този съдебен акт е обжалван пред САС, който го е потвърдил с определение № 766 от 09.04.2012 г. по ч. гр. дело № 1 295/2012 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от значение за изхода на делото. От данните по делото е видно, че най – общо това е въпросът свързан с приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и начина на формиране преценката на съда дали молителят разполага с достатъчно средства да внесе дължимата държавна такса. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноските не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За да бъде уважена молбата за освобождаване от държавна такси и разноски съдът следва да прецени във всеки един конкретен случай налице са предвидените за това предпоставки, посочени от законодателя в цитираната норма. По формулирания въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 587/01.11.2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО по ч. гр. д. № 568/2011 г.; определение № 606 от 21.10.2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО по ч. гр. д. № 561/2011 г.; определение № 125/22.02.2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО по ч. гр. д. № 100/2010 г., определение № 411/09.08.2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО по ч. гр. д. № 326/2011 г.; определение № 631/01.11.2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО по ч. гр. д. № 413/2011 г., определение № 567/29.10.2009 г. на ВКС, ТК, ІІІ ГО по ч. гр. д. № 547/2009 г., постановени по реда на новия ГПК. Според същата при произнасяне на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски следва да бъдат преценявани критериите по чл. 83, ал. 2 ГПК, които включват материалното и имуществено състояние на лицето, неговото семейно положение, здравословното му състояние, трудова заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, относими към възможността на молителя да заплати дължимите такси и разноски по производството по делото. Въпрос на фактическа преценка на съда, при спазване на тези критерии, е да приеме за установено дали лицето има или няма достатъчно средства да заплатите таксите и разноските. В конкретния случай, въззивният съд е преценил, че молителят е в работоспособна възраст, добро здравословно състояние и към момента (няма влязло в сила съдебно решение) е собственик на 6 бр. паркоместа и 5 бр. гаражи, находящи се в [населено място],[жк], от които би могло да се реализират доходи, с оглед на което не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК. Без значение за преценката са доводите на жалбоподателя, че посочените недвимижи имоти са предмет на спора по делото и върху същите е наложен запор от НАП. При постановяване на въззивното определение Софийски апелативен съд се е съобразил с практика на ВКС.
Представените от жалбоподателя съдебни актове не обосновават наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 766 от 09.04.2012 г. по ч. гр. дело № 1 295/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: