1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр. София, 03.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 655 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез адв. С. П. срещу определение № 2542 от 18.11.2013г. по ч. т. дело № 3796/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу определение от 29.03.2013г. по гр. дело № 1040/2002г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което съдът е разрешил продажбата на посочените в молба вх. № 25560/05.03.2013г. имоти с начална цена 183 900 лв. и производството по делото е прекратено.
В частната жалба са инковирани доводи, че определението е неправилно, противоречи на закона и е необосновано. Частният жалбоподател поддържа становище , че частната жалба не е срещу определение от 29.03.2013г., а срещу резолюция, представляваща по своята същност съдебен акт по смисъла на чл. 717, ал. 2 ТЗ, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Релевира доводи, че след определението от 21.03.2010г. въпросът за публичната продан не може да бъде пререшаван. Частният жалбоподател изразява становище за недопустимост на определението на СГС поради постановяването му извън правораздавателната власт на съда. Излага доводи, че въпросът дали имуществото е част от масата на несъстоятелността вече е решен от редовно свикано и проведено Общо събрание на кредиторите на 17.01.2011г., това решение на Общото събрание на кредиторите не е атакувано и не е отменено по реда на чл. 679 ТЗ. Поддържа становище, че имуществото, което следва да бъде осребрено от синдика по силата на атакуваното определение не е част от масата на несъстоятелността и разпоредбата на чл. 614, ал. 1, т. 2 ТЗ не може да намери приложение, както и разпоредбата на чл. 649, ал. 3 ТЗ. Частният жалбоподател моли определението на САС да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, евентуално да бъде отменено като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което разрешението за продажба, дадено от СГС с резолюция върху молба вх. № 25560/05.03.2013г., да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски.
[фирма], [населено място] чрез изпълнителния си директор О. И. Д. и процесуалния си представител адв. В. Г. оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на определението на въззивния съд по съображения, изложени в писмен отговор. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на разноски.
Синдикът на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] Л. Г. не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу определение от 29.03.2013г. по гр. дело № 1040/2002г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което съдът е разрешил продажбата на посочените в молба вх. № 25560/05.03.2013г. имоти с начална цена 183 900 лв. и производството по делото е прекратено, въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Изложени са съображения, че определението на съда по несъстоятелността по чл. 717, ал. 2 ТЗ, с което се разрешава продажба на вещите и имуществените права на длъжника като цяло, на обособени части или на отделни негови имуществени права не е правопреграждащо, нито обжалваемостта му е предвидена изрично в закона.
Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ визира обжалване на конкретно посочени определения и решения на окръжните съдилища по общия ред и урежда двуинстанционен контрол на постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелността, извън актовете по ал. 1, като родово компетентен второинстанционен съд е съответният апелативен съд. Нормата на чл. 613, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност, са обжалваеми. В част IV от ТЗ законодателят изрично е посочил кои съдебни актове подлежат на обжалване и в какви срокове, като за една част има изрично посочване и по отношение на необжалваемите актове. В случая чл. 717 ТЗ не съдържа изрично посочване дали определението е обжалваемо или не. При липса на изрична норма, даваща право на страните да обжалват разрешението на съда по несъстоятелността за продажба на вещите и имуществените права като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, то същото не подлежи на отделно обжалване.
Определението на Софийски градски съд по чл. 717, ал. 2 ТЗ не е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е изрично предвидено в закона.
Останалите доводи, релевирани в частната жалба /недопустимост на определението на СГС поради това, че въпросът за публичната продан не може да бъде пререшаван, постановяването му извън правораздавателната власт на съда и разрешаване на въпроса дали имуществото е част от масата на несъстоятелността с решение на Общото събрание на кредиторите на 17.01.2011г.; неправилност на определението поради това, че имуществото, което следва да бъде осребрено от синдика по силата на атакуваното определение, не е част от масата на несъстоятелността; разпоредбите на чл. 614, ал. 1, т. 2 и чл. 649, ал. 3 ТЗ не е могат да намерят приложение/ не следва да се обсъждат, тъй като се отнасят до определението на СГС по чл. 717, ал. 2 ТЗ, но не и до определението на Софийски апелативен съд.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се присъждат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 000 лв. – разноски по делото за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2542 от 18.11.2013г. по ч. т. дело № 3796/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу определение от 29.03.2013г. по гр. дело № 1040/2002г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.