4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
С., 27.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1417/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. А. Б. – от [населено място] срещу Решение № 1965 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 789/ 2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение от 22.11.2011 г. по гр.д. № 7572/ 2010 г. на СГС, с която искът й срещу Гаранционен фонд – [населено място] по чл. 288 ал. 1 т. 2 б.”а” КЗ е отхвърлен над сумата 25 000 лв. до 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП на 05.04.2010 г. в [населено място], със законната лихва от 29.01.2011 г., с оплакване за неправилност – нарушен е принципът на справедливост и оттам чл. 52 ЗЗД – присъденото застрахователно обезщетение се явява крайно занижено и крайно несправедливо. Жалбоподателката описва нанесените телесни увреждания и проведеното лечение, наложилото се поставяне на изкуствена става, която остава пожизнена, причинените затруднения в придвижването и понесените болки и страдания. В р. ”Изложение на касационните основания” поддържа, че неправилно е приложен чл.52 ЗЗД, че при прилагане критерия на справедливост съдът в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства, че изводът за обичайните размери, присъждани за аналогични по вид неимуществени вреди, не държи сметка за динамиката на икономическите процеси в страната, която изключва надеждността й като критерий за справедливост. Жалбоподателката поддържа, че застрахователната сума по застраховка ”гражданска отговорност” следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл. 52 ЗЗД, като съдът не е съобразил постановените в §27 ал.2 от ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди 1 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 5 000 000 лв. при две и повече пострадали лица. Поддържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, вр. П. ВС № 4/1968 г., съдържащо указания за справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт. Аргументира, че трябва да се уеднакви съдебната практика по присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, за да няма решения, които да са противоречиви едно на друго, което ще доведе до по – точно прилагане на принципа на справедливост и оттам чл. 52 ЗЗД, и до развитие на правото. Жалбоподателката счита, че най-противоречива е съдебната практика – на съдилищата в страната и на ВКС – по отношение прилагането на чл. 52 ЗЗД, като присъдените обезщетения са в пъти различни при еднакви търпени неимуществени вреди. Сочи, че ВКС изостава с практиката по чл. 52 ЗЗД, която се базира на стари решения, като практиката на САС значително превишава размера на присъдените от ВКС обезщетения по стария ГПК. Жалбоподателката в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поддържа, че прилагането на чл. 52 ЗЗД трябва да е точно, правилно да се прилагат доказателствата, за да не стигат различните съдилища до различни изводи и като обосновава, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение като ориентир, следва да се вземат предвид съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент, иска да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи изцяло предявения срещу Гаранционния фонд иск.
Ответниците по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото и И. И. Дашовски – от [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника, не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по разрешения по делото материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от Гаранционния фонд по иска по чл. 288 ал. 1 т. 2 б. ”а” КЗ. С оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешеният по делото материалноправен въпрос, е обусловил съдържанието на постановеното решение относно това кои са предпоставките за уважаване на иска срещу Гаранционния фонд и в какъв размер следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, който въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му. Решението, като необжалвано, е влязло в законна сила относно отхвърлянето на иска за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди срещу [фирма] – [населено място] и затова, че са налице условията на закона за ангажиране отговорността на ответника Гаранционен фонд за причинените на ищцата неимуществени вреди, затова предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетението.
По този въпрос не е налице поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед създадената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Съблюдавайки трайната практика на ВКС по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, и като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 25 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото – възрастта на ищцата, характера и степента на травматичните увреждания, проведеното оперативно лечение, възстановителния период, причинените от фрактурата трайни увреждания, обстоятелството, че изкуствената става е пожизнена и че придвижването на ищцата ще на ендопротезиран възрастен пациент – с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение за неимуществени вреди 25 000 лв. не е в противоречие със съдебната практика за определяне на дължимо от Гаранционния фонд обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, този въпрос винаги е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1965 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 789/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: