1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
гр. С., 05.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1011 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 629а, ал. 6 ТЗ.
Образувано е по частна жалба на [фирма],[населено място] чрез процесуалния му представител адв. В. Б. срещу определение от 29.11.2010г. по т. дело № 160/2010г. на С. апелативен съд, Т. отделение, 6 състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма],[населено място] на основание чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ за допускане на предварителна обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. дело № 20097930400042 на ЧСИ Н. Д. с район на действие С. окръжен съд.
В частната жалба са инковирани доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател поддържа становище, че посочените в определението хипотези на чл. 629а и чл. 642 ТЗ регламентират особените правомощия на съда по несъстоятелността относно допускането на обезпечителни мерки, а за неуредените случаи следва да намерят приложение общите правила на ГПК, включително допускане на обезпечение по чл. 389 ГПК във въззивното производство. Моли определението да бъде отменено и молбата за допускане на обезпечение да бъде уважена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на [фирма],[населено място] на основание чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ за допускане на предварителна обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. дело № 20097930400042 на ЧСИ Н. Д. с район на действие С. окръжен съд, С. апелативен съд е приел, че в производството по несъстоятелността предвидените в закона обезпечителни мерки се допускат в два случая: 1/ в хипотезата на чл. 629а ТЗ, когато чрез налагането на обезпечителните мерки се цели запазване на имуществото на длъжника преди постановяване на решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност; 2/ в хипотезата на чл. 642 ТЗ, в която задължителна предпоставка за допускане на обезпечителни мерки е решение, постановено на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Съдебният състав е изложил и съображения, че изпълнителното производство, чието искане се спира, е било образувано по молба на обезпечен кредитор, който е упражнил правото си на избор на начина на удовлетворяване, поради което е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че изпълнителното действие по индивидуалното изпълнително производство ще увреди интересите на кредиторите.
Определението на С. апелативен съд е правилно. Възможността за налагане на предварителни обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност е уредена в разпоредбата на чл. 629а ТЗ. Аналогичен на този правен институт е обезпечението, регламентирано в чл. 389 – чл. 403 ГПК. Целта на допускане на обезпечение и в двата случая е еднаква – да се запази имуществото на длъжника, тъй като без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Налагането на предварителни обезпечителни мерки е оправдано и допустимо само, когато това се налага за запазване на имуществото на длъжника, като във всеки конкретен случай следва да се прецени реалната опасност от разпиляване, повреждане или укриване на имуществото на длъжника. Налагането на мерките по чл. 629а ТЗ може да бъде извършено единствено по молба на кредитор в производството по несъстоятелността, както и да бъде предприето служебно от съда преди постановяване на решението по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Спецификата на производството по несъстоятелността обуславя и спецификата на предварителните обезпечителни мерки и производството по тяхното налагане, поради което е неоснователен доводът на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на основание чл. 389 ГПК. Разпоредбата на чл. 389 ГПК предполага висящ исков процес, докато в настоящия случай производството пред С. окръжен съд е образувано по молба на самия длъжник. В този смисъл правилно и обосновано С. апелативен съд е съобразил обстоятелството, че изпълнителното производство е образувано по молба на обезпечен кредитор, който е упражнил правото си на избор на начина на удовлетворяване на вземането си от длъжника. Доводът на частния жалбоподател за субсидиарно прилагане на разпоредбите на чл. 389 и сл. ГПК е неоснователен и поради това, че в част ІV от ГПК по отношение на предварителните обезпечителни мерки има особени разпоредби.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.11.2010г. по т. дело № 160/2010г. на С. апелативен съд, Т. отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: