Определение №215 от 11.10.2011 по търг. дело №875/875 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 215
гр. София, 11.10.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 875 по описа за 2011г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. А. В. – Т. като [фирма], [населено място] срещу решение № 190/28.04.2011г. по в. гр. дело № 20111200500224/2011г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 6141/07.12.2010г. по гр. дело № 608/2010г. на Районен съд Разлог, с което е отхвърлен предявеният от Д. А. В. – Т. като [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 286 ТЗ и чл. 200 ЗЗД за сумата 9 691,30 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена на закупени и предадени строителни материали ведно с направените разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – при призоваване на юридическо лице по чл. 50 ГПК допустимо ли е назначаването на особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт, с който е уважен предявен иск по търговска сделка с цена под 10 000 лв. Касае се за търговско дело, тъй като претендираното вземане произтича от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 03.06.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. А. В. – Т. като [фирма], [населено място] срещу решение № 190/28.04.2011г. по в. гр. дело № 20111200500224/2011г. на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top