1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
гр. София, 05.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 599 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. П. Г. срещу определение № 101 от 27.02.2012г. по в. ч. гр. дело № 52/2012г. на Смолянски окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 3319 от 24.11.2011г. по гр. дело № 1849/2011г. на Смолянски районен съд, с което са отхвърлени заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и молбата за издаване на изпълнителен лист, подадени от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за сумата 19 933,70 лв., от които главница в размер 16 485,76 лв. и мораторни лихви за забава по фактура № 809560 за периода 21.07.2008г. – 28.02.2010г. в размер на 2 376,26 лв. и по фактура № 810222 за периода 18.08.2008г. – 28.02.2010г. в размер 1 071,68 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2011г. до окончателното изплащане на задължението.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че неправилно въззивният съд се позовава на чл. 418, ал. 3 ГПК. Поддържа становище, че споразумителният протокол обективира признаване на задължението на длъжника по основание и размер, включително и дължимата мораторна лихва, начислена до датата на подписване на споразумителния протокол.
Частният жалбоподател обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното определение с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – определението противоречи на практиката на ВКС, съгласно която отрицателни юридически факти не подлежат на доказване, а следва да се доказват само положителни юридическщи факти с установените в съдебната практика и теория способи на доказван; материята е разглеждана противоречиво от съдилищата; допускането до касационно разглеждане е от значение за точното и правилно прилагане на закона и неговите норми, тъй като казусът засяга противоречива и много динамична материя – прилагането на нормите на заповедното производство. В частната касационна жалба са изложени съображения, че съдът е длъжен да разгледа представения документ от външна, формална страна, докато в обжалваното определение представеният споразумителен протокол е разгледан в хипотезата на чл. 418, ал. 3 ГПК, за което не съществуват необходимите предпоставки.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Смолянски районен съд, въззивният съд е обсъдил клаузите на представения споразумителен протокол, подписан от страните с нотариална заверка на подписите, и е приел, че не е установено настъпването на изискуемост на претендираното вземане поради липсата на официален или изходящ от от длъжника документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, потвърждаващ, че длъжникът не е заплатил сумите в размера и сроковете по чл. 2.1. от споразумението. Съдебният състав е констатирал, че в чл. 1.2. от споразумението длъжникът признава изцяло размера и произхода на дълга от 199 933,70 лв., но поради това, че в тази клауза не се съдържа признание от кога това съществуващо вземане е станало изискуемо, и кредиторът не е доказал, че към датата на подаване на заявлението вземането за главницата и мораторната лихва е изискуемо, т. е. че длъжникът не е заплатил главницата на две вноски /първата от 5 495,25 лв. до 05.10.2010г. и втората от 10 990,50 лв. до 05.03.2011г./, е направил извод, че след като не е доказана изискуемост на вземането, не може да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК. Поддържа, че съгласно чл. 2.4.във връзка с чл. 2.3. вземането за мораторна лихва от 3 447,94 лв. би съществувало и понастоящем, ако главницата не е платена според погасителния план.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 касаторът, респективно частният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът /частният жалбоподател/ да посочи този въпрос, обжалваното решение, респективно определение не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на частния жалбоподател и сочените от него в частната касационна жалба факти и обстоятелства и направените от него оплаквания за неправилност на определението. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът – частен жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Направените от частния жалбоподател в частната касационна жалба и приложеното към нея изложение оплаквания представляват основания за неправилност на определението, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводът, че материята е противоречиво разглеждана от съдилищата, не обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като частният жалбоподател, от една страна не е формулирал противоречиво разрешения в обжалвания съдебен акт правен въпрос, а от друга страна, не е посочил въззивното определение на кои други влезли в сила съдебни актове противоречи. Общата формулировка, че допускането до касационно разглеждане на определението на въззивната инстанция е от значение за точното и правилно прилагане на закона и неговите норми, тъй като казусът засяга противоречива и много динамична материя – прилагането на нормите на заповедното производство, не обуславя наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай частният жалбоподател нито е посочил правния въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, нито е обосновал наличието на двете съвместни предпоставки.
По изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение е правилно и не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 101 от 27.02.2012г. по в. ч. гр. дело № 52/2012г. на Смолянски окръжен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.