6
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1081/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
гр.София, 31.10.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1081/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Фулман и С. Фулман-граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., подадена чрез процесуалния им представител адвокат Е. Т. от АК-П. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1651/24.10.2012 год., постановено по гр.дело № 1987/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1078/20.02.2012 год. по гр.дело № 6725/2010 год. в осъдителната му част, апелативният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от ищците-касатори срещу [фирма], [населено място] искове по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД за връщане на сумата 28 109 евро – платена на отпаднало основание част от покупната цена поради разваляне на сключения между страните предварителен договор от 19.01.2007 год. за продажба на недвижим имот – апартамент № А109 във ваканционен комплекс „А. Вали”, [населено място] ведно със законната лихва, считано от 30.09.2007 год., която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. В останалата му част, с която е отхвърлена претенцията на ищците за заплащане на мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 796,16 евро първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано с въззивна жалба от ищците пред апелативния съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, погрешно е тълкувал съдържанието на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в резултат на което е достигнал до необосновани изводи относно наличието на основание за разваляне на договора и свързаните с това правни последици.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че апелативният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Обобщени материалноправните въпроси се свеждат до следното: представлява ли ипотекирането на недвижим имот – предмет на предварителен договор за покупко-продажба негативна последица за правата на купувача и обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договора по реда на чл.87 ЗЗД с настъпването на тези негативни последици за кредитора от неизпълнението. Процесуалните въпроси касаят начина на тълкуване на договора и задължението на съда при постановяване на решението да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Касаторите се позовават на цитираните в жалбата три броя съдебни решения на ВКС по гр.дело № 5000/2008 год. на ІІІ г.о., по гр.дело № 1724/1992 год. на ІV г.о., по гр.дело № 265/2008 год., постановени по реда на отменения ГПК, както и на приложените пет броя определения на различни състави на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.288 ГПК, които нямат характер на задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Ст.П. от САК поддържа становище, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното решение, за да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и да отхвърли предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД за възстановяване на изплатената част от цената на процесния апартамент-предмет на предварителния договор от 19.01.2007 год., въззивният съд е приел, че с оглед данните по делото, за ищците не е възникнало правото да развалят едностранно сключения с ответника предварителен договор с връчената на ответното дружество на 30.09.2008 год. нотариална покана. Изложени са съображения, че уговореното в чл.4.2 от договора право на купувачите да развалят договора, ако продавачът не изпълни някои от задълженията в предходната алинея /което е в отклонение на разпоредбата на чл.87, ал.2 и ал.4 ЗЗД/ е допустимо, но следва да се прилага стриктно при наличие на предвидените условия, в съответствие с волята и смисъла, който произтича от целия договор. Тълкувайки съдържанието на договорните клаузи съдът е приел, че процесният предварителен договор /който съчетава елементи на договор за строителство и обещание за продажба/ има облигационен характер и с него не се прехвърлят вещни права. Въззивната инстанция е преценила,че постигнатите в предварителния договор уговорки ясно и недвусмислено обективират воля за едновременно изпълнение към момента на сключване на окончателния договор на двустранно поетите насрещни задължения – за прехвърляне на имота от страна на продавача необременен с тежести съгласно чл.4.1 б.”б” срещу заплащане на остатъка от цената. В тази връзка е направен извода, че самото учредяване от ответника на договорна ипотека върху собствения му поземлен имот заедно с правото да построи в него ваканционен[жк]не може пряко да увреди интереса на купувачите, тъй като не поражда преки правни последици в тяхната правна сфера. Към момента на учредяване на ипотеката процесният недвижим имот все още не е бил изграден и за продавача не е възникнало задължението да го прехвърли на купувача освободен от тежести. За бъдещия купувач негативните правни последици от учредяването на ипотеката могат да настъпят едва в момента на прехвърляне собствеността върху конкретния обект при сключване на окончателния договор с купувачите, ако към този момент ипотечното право все още съществува, каквито данни по делото липсват. Преценката дали е увреден интересът на кредиторите съдът е съобразил с доводите на ответника, че с договорите за ипотека е обезпечил договор за банков кредит, който му е бил необходим за изграждането на строителния обект, в който се намира и процесния апартамент. В тази връзка от представената по делото справка на Службата по вписванията [населено място] се установява, че ответникът поетапно е заличавал всички вписани тежести върху обекти в сградата преди прехвърлянето им на купувачите, които са придобивали имотите необременени с каквито и да било тежести.
При тези фактически данни поставените от касаторите материалноправни въпроси дали учредената от продавача договорна ипотека върху имота-предмет на предварителния договор е предпоставка за развалянето му от купувача на основание чл.87, ал.1 или 2 ЗЗД са релеванти за изхода на спора. По отношение на тези въпроси, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК предвид наличието на формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения по аналогични дела на състави на Търговска колегия – р.№ 153/28.12.2012 год. по т.дело № 1022/2011 год. на І т.о.; р.№ 231/13.02.2013 год. по т.дело № 1268/2011 год. на ІІ т.о.; р.№ 35/06.03.2013 год. по т.дело № 74/2012 год. на ІІ т.о.; р.№ 22/03.04.2013 год. по т.дело № 821/2011 год. на І т.о.; р.№ 54/17.07.2013 год. по т.дело № 1150/2011 год. на І т.о.; р.№ 41/16.05.2013 год. по т.дело № 1171/2011 год. на ІІ т.о. и др. В цитираните решения, касаещи сключени с ответника предварителни договори за закупуване на жилищни обекти от други купувачи в процесния ваканционен комплекс е прието, че евентуалните негативни последици за купувача по предварителния договор от учредяването на договорна ипотека върху имота биха представлявали предпоставка за развалянето му, ако с оглед конкретните условия на договора към момента на предаване на имота ипотеката не е била заличена. В съответствие с посочената практика /която съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС е задължителна за долустоящите съдебни инстанции/, тълкувайки разпоредбите на чл.4.2 и чл.4.1, б.”б” от предварителния договор въззивният съд е приел, че доколкото учредената ипотека се отнася за период, предхождащ момента на прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент, не е налице увреждане на интересите на купувача, поради което липсва правна възможност за разваляне на предварителния договор на посоченото основание, предвидено в договора между страните. В случая, с оглед данните по делото, до сключване на окончателен договор между страните за описания в предварителния договор имот чист от тежести въобще не се е стигнало поради отказа на ищците от предварителния договор и желанието им да развалят този договор.
Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по поставените въпроси свързани с начина на тълкуване на договорите и приложението на чл.20 ЗЗД. По този въпрос е налице трайноустановена непротиворечива съдебна практика, която е в смисъл, че при съмнение, неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагането на въведените в чл.20 ЗЗД критерии. В този смисъл е р.№ 81/07.07.2009 год. по т.дело № 761/2008 год. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Видно от данните по делото, апелативният съд е тълкувал процесния предварителен договор в съответствие с константната съдебна практика, спазвайки правилата предвидени в чл.20 ЗЗД, като е съпоставил съдържанието на клаузите на чл.4.1 б.”б” и чл.4.2 в тяхната връзка и с оглед съдържанието на целия договор. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на решението са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Аналогично е положението и по поставения процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото както и доводите и възраженията на страните. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правно релевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните. В случая апелативният съд е решил делото като е приложил разпоредбата на чл.154 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е събрания по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните, като по този начин е действувал правилно и в съответствие с константната съдебна практика. Що се отнася до конкретните изводи, както вече беше посочено, същите са относими единствено към настоящия спор, касаят правилността на постановения съдебен акт и не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното въззивно решение на Софийски апелативен съд по гр.дело № 1987/2011 год. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1651/24.10.2012 год., постановено по гр.дело № 1987/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: