3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
С., 03.04.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 111/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „А. банк (А. банк А.Е.) [населено място], Гърция, чрез клон „А. банк – клон България” [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. С. от САК, срещу определение № 290 от 14.12.2010 г. на Старозагорски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 543/2010 г. Със същото е потвърдено определение № 2 512/15.09.2010 г. по ч. гр. д. № 2 037/2010 г. на Районен съд [населено място], с което се обезсилва изцяло заповед № 1 439/20.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2037/2010 г. на РССЗ, както и издадения въз основа на същата изпълнителен лист.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл са изложени подробни съображения. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което същият се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – Надежда Иванова Г. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Районен съд [населено място], но цената на иска е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол. Обжалвано е определение на РС [населено място], с което е обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение в полза на жалбоподателя срещу Надежда Иванова Г. от [населено място] за заплащане на следните суми: 6 813,64 лв. – просрочена главница по договор за кредит; 982,58 лв. – просрочена договорна лихва за периода от 03.01.2009 г. – 14.03.2010 г.; 14,02 лв. – договорна лихва за забава от 03.02.2009 г. до 14.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2010 г. до изплащане на вземането.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, частната касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно определение по търговско дело, с цена на иска под 10 000 лв., е подадена по пощата на 17.01.2011., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „А. банк (А. банк А.Е.) [населено място], Гърция, чрез клон „А. банк – клон България” [населено място], срещу определение № 290 от 14.12.2010 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 543/2010 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: