3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1034
гр. София, 22.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 963 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. И. П. срещу определение № 778/10.10.2011г. по ч. т. дело № 590/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 641/28.04.2011г. по ч. гр. дело № 367/2011г. на Плевенски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на определението. Релевира доводи за обжалваемост на определението на въззивния съд, тъй като последиците от уважаването на частичния иск биха произвели действие относно пълния размер на вземането и правният интерес надхвърля сумата от 10 000 лв. Частният жалбоподател излага съображения, че подобно стеснително тълкуване на чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК ограничава правото му на защита. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и претендира присъждане на разноски.
Ответникът [община] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт на ВКС, ТК, съдебният състав е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е подадена на 13.05.2011г. по търговско дело с цена на иска до 10 000 лв. – производството пред първоинстанционния съд е образувано по частичен иск за сумата 10 000 лв., претендирана въз основа на сключен от дружеството в кръга на търговската му дейност договор за наем на недвижим имот.
Определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, тъй като е налице обективният критерий по чл. 280, ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г. за ограничаване достъпа до касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ са изключени от касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение на Плевенски окръжен съд е въззивно и с него въззивната инстанция се е произнесла по правилността на първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявен частичен иск за сумата 10 000 лв., претендирана въз основа на сключен от [фирма] в кръга на търговската му дейност договор за наем на недвижим имот. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй като претендираното вземане произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, цената на иска е 10 000 лв. и касационна жалба е подадена след 21.12.2010г. – на 13.05.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Инвокираният от частния жалбоподател довод за допустимост на частната касационна жалба поради това, че последиците от евентуалното уважаване на частичния иск биха произвели действие относно пълния размер на вземането и правният интерес надхвърля сумата от 10 000 лв., е неоснователен. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК има предвид размера на предявения иск, а не последиците от неговото евентуално уважаване.
Въз основа на изложените съображения се налага извод, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 778/10.10.2011г. по ч. т. дело № 590/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.