4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 01.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 318/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Х. И. – от [населено място] срещу Решение № 456 от 19.03.2011 г. по гр.д. № 873/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено Решение от 14.04.2010 г. по гр.д. № 170/ 2008 г. на СГС, в частта с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 266 ал. 1 КЗ на Е. Х. И. – от [населено място] срещу ЗД [фирма] – [населено място] е отхвърлен над сумата 8 000 лв. до 50 000 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост и по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] срещу решението в частта, с която искът е уважен, с оплакване за неправилност. В Молба от 27.04.2011 г. жалбоподателката – ищца излага, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД, като присъденото обезщетение не контактува с действителните неимуществени вреди и е крещящо занижено. Сочи, че решението е в противоречие с практиката на ВКС, който определя значително по-високи застрахователни обезщетения, противоречи и на практиката на САС, където за подобни вреди се определят в пъти по-високи обезщетения – следователно съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на САС, и е от значение точно да се приложи чл. 52 ЗЗД. Жалбоподателката поддържа, че трябва да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, за да няма решения, които да са противоречиви едно на друго, което ще доведе до точно прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и до развитие на правото и описва претърпените увреждания. По съображения, че казусът е уникален и подлежи на каузално тълкуване от ВКС, който трябва да прецени правилно ли е приложен чл. 52 ЗЗД, като на ВКС е известна съдебната практика, затова жалбоподателката не следва да прилага постановени решения, и тъй като прилагането на чл. 52 ЗЗД следва да е точно, и правилно да се прилагат събраните доказателства, за да не стигат съдилищата до различни изводи, счита, че налагащото се каузално тълкуване ще доведе до развитие на правото. Представя копие от невлязло в сила решение на СГС. В касационната си жалба жалбоподателят – ответник поддържа, че решението в частта, с която искът е уважен, противоречи на ППлВС №4/1968 г., като присъденото обезщетение не съответства на критерия за справедливост – за леки телесни повреди е присъдена сума 8000 лв. Сочи, че решението противоречи и на ППлВС №7/1959 г., тъй като ищцата не е доказала противоправно поведение – коя правна норма е нарушена, за да се приеме, че има деликт, не е доказала причинно-следствената връзка, за което има само твърде – ния, а не е изключена възможността травмите да са настъпили от друго събитие.
ЗД [фирма] – [населено място] с писмен Отговор оспорва касационната жалба на ищцата, като недопустима и неоснователна, тъй като не са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК и не са представени съдебни решения, а основанието е противоречива съдебна практика, счита, че и по същество жалбата е неоснователна.
Е. Х. И. – от [населено място] не изразява становища по искането на ответника за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната му жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено и изменено първоинстанционно решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По касационната жалба на ЗД [фирма] – [населено място]: доколкото жалбоподателят е извел релевантния за делото материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди и доколкото може да се приеме, че поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, искането е неоснователно.
Съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, и като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 8 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа на конкретните обстоятелства по делото: контузия на главата, мозъчно сътресение и навяхване на шийните прешлени на ищцата и настъпили два дни по-късно тежки неврологични прояви: главоболие, световъртеж, гадене и повръщане, наложили 3 дни консервативно лечение в болница, поставяне на шийна яка и проведено медикаментозно лечение, лечебен и възстановителен период 3 месеца и понастоящем леко разместване на телата на 3-ти и 4-ти шийни прешлени. С така определеното обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания следствие на уврежданията въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост.
Останалите доводи на жалбоподателя са касационни оплаквания за необоснованост и неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по посочен разрешен правен въпрос.
По касационната жалба на Е. Х. И. – от [населено място]:
По въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, решението не противоречи на практиката на ВКС по този въпрос. Съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, и като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 8 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа на конкретните обстоятелства по делото, изложени по-горе.
По този въпрос не е налице поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед създадената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, този въпрос винаги е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №456 от 19.03.2011 г. по гр.д. № 873/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: