1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
С., 16.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 3 658/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място] (в несъстоятелност), чрез процесуалния му представител адв. С. Е. от Б., срещу определение № 1 360 от 17.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 2 168/2013 г. Със същото се потвърждава разпореждане № 1 383/10.04.2013 г. по т. д. н. № 416/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което е върната частната жалба (вх. № 534/18.02.2013 г.) на дружеството, поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности.
По съображения, изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но не са посочени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като такива не са наведени и в частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е изложил доводи за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В конкретния случай, жалбоподателят не е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба. Не е обосновал и наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 360 от 17.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 2 168/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: