4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 94/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр.София, 19.04.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 94/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.А. от АК-В. срещу решението на Варненския апелативен съд № 153/20.10.2010 год., постановено по в.т.дело № 363/2010 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Варненския окръжен съд № 185/22.04.2010 год. по гр.дело № 1377/2009 год. въззивният съд е уважил предявеният от Д. П. С. от [населено място] иск по чл.74, ал.1 ТЗ и е отменил като незаконосъобразни решенията на ОС на [фирма], [населено място], проведено на 02.11.2010 год. за изключване на ищеца от дружеството и преразпределение на дяловете му между останалите двама съдружници.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че след като е констатирал, че е спазена процедурата по свикване и провеждане на ОС въззивният съд погрешно е отменил решенията на процесното общо събрание, произнасяйки се недопустимо по тяхната целесъобразност, което е извън пределите на контрола за законосъобразност, който упражнява съда по чл.74 ТЗ.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по поставените от него правни въпроси, които най-общо се свеждат до рамките на контрола за законосъобразност, който упражнява съда в производството по чл.74 във вр. с чл.126, ал.3 ТЗ и дали проверката относно основанията за изключване на съдружник от дружеството представлява контрол за целесъобразност на взетите решения, което е недопустимо. В тази връзка поставя и въпросът допустимо ли е след като едно лице е освободено като управител поради действия и бездействия, насочени против интересите на дружеството, това лице да упражнява в пълна степен правата си на съдружник.
Ответникът по касационната жалба Д. П. С. от [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК и указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение апелативният съд е уважил предявеният иск по чл.74, ал.1 ТЗ и е отменил като незаконосъобразни решенията на проведеното на 02.11.2009 год. ОС на съдружниците на [фирма] относно изключването на ищеца от дружеството и разпределение на дяловете му между останалите съдружници. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че е спазена процедурата по свикването и провеждане на събранието, в т.ч. наличието на необходимия кворум и мнозинство за вземане на решенията. За да отмени решенията на процесното ОС въззивният съд е извършил преценка на съдържанието на отправеното до съдружника писмено предупреждение и с оглед предприетото от ищеца оспорване – доколко изключването е осъществено при условията на чл.126, ал.3, т.1 и т.2 ТЗ. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал във връзка със всяко едно от конкретно посочените основания за изключване, съдът е направил решаващия извод за незаконосъобразност за взетите от ОС решения поради липса на материалноправните законови предпоставки за изключване, а именно – наличието на виновно неизпълнение на членствени задължения на ищеца и тяхното конкретно проявление.
При тези данни, релевантният за крайния изход на спора правен въпрос се свежда до рамките на контрола, който упражнява съда в производството по чл.74 във вр. с чл.126, ал.3 ТЗ. По този въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно постоянната и непротиворечива съдебна практика, в производството по чл.74 ТЗ съдът проверява законността на проведеното общо събрание на О. досежно процедурата по свикването и провеждането му. В случай, че предвидената процедура е спазена, се извършва проверка и на законосъобразността на взетите решения, която обхваща наличието на предвидените от закона предпоставки, за да бъде изключен съдружника. За да се уважи или отхвърли иска по чл.74 във вр. с чл.126, ал.3 ТЗ следва да се установи след преценка на събраните по делото доказателства налице ли са отделните хипотези на цитирания текст, послужили като основание за налагане на предвидената санкция на неизправния съдружник, като тежестта на доказване е на ответника по делото. Касае се за проверка на законосъобразността, а не на целесъобразността на решението за изключване, която предполага отговор на въпроса извършено ли е соченото нарушение и представлява ли то основание за изключване по смисъла на закона. В чл.126, ал.3 са предвидени законовите основания за изключване на съдружник, които се свеждат до неизпълнение на основните задължения на съдружника, определени в чл.124 ТЗ или залегнали в дружествения договор. Тъй като изключването на съдружник е крайна санкционна мярка, тя трябва да е адекватна на извършеното нарушение. Критериите следва да се търсят както в посока на виновни действия, създаващи пречки за нормалната дейност на дружеството, така също и действия, водещи до компрометиране на търговската му дейност, свръхзадлъжнялост и др.подобни. Тези действия трябва да имат траен, а не епизодичен характер и да демонстрират явното желание на съдружника да действува против интересите на дружеството.
В случая, с оглед данните по делото, апелативният съд не се е произнесъл по целесъобразността на решенията на ОС на О. за изключването на ищеца от дружеството. Преценката на решаващия съд дали сочените нарушения от съдружника представляват основания за изключването му по смисъла на закона е проверка за материална законосъобразност, а не на целесъобразност на решенията на ОС на дружеството. В тази връзка обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие със закона и цитираната по-горе константна съдебна практика. Приложените съдебни решения са в същия смисъл и не обосновават наличието на противоречива съдебна практика по поставения съществен правен въпрос. Що се отнася до крайния извод за незаконосъобразност на процесните решения на ОС, същият е обусловен от фактите и събраните доказателства и е относим единствено към конкретния спор.
Не е налице твъдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на втория материалноправен въпрос, чиято формулировка се свежда до следното: приложима ли е санкцията по чл.126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в ал.3, т.1-т.3 от цитираната разпоредба, но извършени от него в качеството му на управител на О.. По така поставения въпрос е налице практика на ВКС, обективирана в р.№ 56/08.09.2010 год. по т.дело № 472/2009 год., постановено по реда на чл.290 ГПК. В това решение е прието, че съобразно разпоредбата на чл.145 ТЗ управителят отговаря за причинените на дружеството вреди. Отговорността му е договорна, тъй като произтича от мандатните правоотношения и възниква при неизпълнение на задълженията му към дружеството. Тази отговорност се различава от отговорността на редовия съдружник, тъй като и в случаите, в които действията, респ.бездействията на управителя се обхващат от фактическия състав на чл.126, ал.3, т.1-3 ТЗ, тя винаги има имуществено изражение и може да бъде ангажирана единствено по реда на чл.145 ТЗ, но не съставлява основание за изключването му като съдружник. В тази връзка соченото от касатора виновно неизпълнение от страна на ищеца на решения на ОС за предаване на счетоводната и търговска документация на дружеството, активите и касовата наличност и доклад за дейността му като управител не са основания за изключването му. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие с цитираната практика на ВКС.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване съставът на второ отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 153/20.10.2010 год., постановено по в.т.дело № 363/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ