3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
[населено място], 22.05.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение , в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 147 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на СД „ Д. – П. и сие „ против определение № 239 / 27.10.2011 год. на състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия , второ търговско отделение по т.д.№ 980 / 2011 год., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на СД „ Д. – П. и сие „ срещу решение № ІІІ – 36 / 14.03.2011 год. по в. гр.д.№ 94 / 2011 год. на Окръжен съд [населено място], на основание чл.280 ал.2 от ГПК . Жалбоподателят намира определението неправилно, предвид несъобразена от съда специфика на предявения иск – за установяване на вземане , на основание чл.422 вр. с чл.417 ГПК , а не осъдителен .
Ответната страна оспорва жалбата , считайки ирелевантен към преценката за допустимостта на касационното обжалване характера на предявения иск.
Върховен касационен съд, Търговска колегия , второ търговско отделение намира , че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК , от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е формално редовна , но е процесуално недопустима , поради следното :
Въззивното решение по т.д.№ 94 / 2011 год. на ОС – Бургас – предмет на атакуване с касационната жалба ,е постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД , с цена на същите съответно – 1800 лв. и 974,03 лева . С оглед размера на вземането – под 5 000 лева по всеки от обективно кумулативно предявените искове , под обжалваемия праг за гражданско и търговско дело , касационното обжалване се явява недопустимо , на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал. 2 от ГПК /изм. ДВ бр.100 от 21.12.2010 год. в сила от 21.12.2010 год. / . Не се касае за заварено висящо производство по частна касационна жалба , постъпила до 21.12.2010 год., предпоставяща прилагане чл.280 ал.2 от ГПК преди изменението му, на основание пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК . Критерий за изключване на касационното обжалване ,съгласно чл.280 ал.2 от ГПК , не е вида на предявения иск, нито вида на постановеното съдебно решение , а предмета на делото – парично вземане под определен размер . Аналогично е разрешението , дадено в ТР № 2 / 02.07. 2004 год. по тълк. гр. дело № 2 / 2004 год. на ОСГК на ВКС – т. 1 , относно приложимостта на чл. 218а б.” а „ и „ б „ ГПК / отм. /. Съображенията изложени в същото , относно въззивни решения , постановени по установителни искове по чл.252 , чл.254 и чл. 255 ГПК / отм./, предвид идентично ограничаване на касационното им обжалване с разпоредбите на чл.218а б.”а” и „б” ГПК / отм./ , единствено с оглед цената на искове за парични вземания по граждански или търговски дела , каквото е и съдържанието на чл.280 ал.2 ГПК , следва и тук да бъдат споделени . Трайна и непротиворечива е установената от Върховен касационен съд практика , по приложимостта на чл.280 ал.2 ГПК относно касационната обжалваемост на въззивни решения по установителни искове по чл.422 от ГПК / последни определения в този смисъл : опр. № 8 от 21.01.2012 год. по т.д.№ 11 / 2012 год. на І т.о. на ВКС , опр. № 18 / 31.01.2012 год. по т.д.№ 36 / 12 год. на ІІ т.о., опр. № 28 / 07.0.2012 год. по т.д.№ 56 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. / .
Водим от горното, Върховен касационен съд , Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба на СД „ Д. – П. и сие „ против определение № 239 / 27.10.2011 год. на състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия , второ търговско отделение , постановено по т.д.№ 980 / 2011 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :