О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412/08.06.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на петнадесети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1266 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 22.07.2011 год. решение на Софийски апелативен съд , търговско отделение, пети състав , по т.д. № 595 / 2010 год., в частта с която е отменено решение на Софийски градски съд , ТО, VІ – 5 състав от 09.09.2010 год. по т.д.№ 1105/2008 година и е осъден касаторът да заплати на Н. В. Н. , в качеството му на Едноличен търговец „ Н. Н. „ , на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.37 ал. 3 от Закона за особените залози / ЗОЗ / , обезщетение за причинени вреди от продажба на заложени по реда на ЗОЗ движими вещи , в размер на 111 000 лева , съставляващи разликата между действителната пазарна стойност на вещите и продажната цена на същите , съответно : по договор за особен залог от 09.04.2003 год. , в размер на 58 950 лв. и по договор за особен залог от 26.11.2003 год., в размер на 52 050 лв. ,ведно със законната лихва върху сумата от 07.11.2007 год. до окончателното й изплащане . Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост . В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване са обосновани хипотези на чл.280 ал.1 т. 2 и т.3 от ГПК .
Ответната страна – ЕТ „ Н. Н. „ – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното :
Ищецът ЕТ ” Н. Н. „ твърди, че ответникът – кредитор и залогоприемател по сключени с ищеца , в качеството на залогодател, два договора за особен залог – от 09.04.2003 год. и 26.11.2003 год. , е предприел действия по удовлетворяване на вземанията си по реда на чл.37 ал.1 от ЗОЗ , чрез продажба на заложеното имущество на цена , значително под действителната пазарна цена на вещите / селскостопанска техника / , в който смисъл е упражнил правата си в противоречие с правилото на чл.37 ал.3 от ЗОЗ , да действа с грижата на добрия търговец . За да уважи претенцията за обезщетяване на вреди в причинна връзка с това му поведение, по иск с правно основание чл.82 вр. с ч.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.37 ЗОЗ , въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал да е разгласил проданта на заложеното имущество по какъвто и да е начин, което се явява достатъчно основание да се приеме, че не е положил грижата на добрия търговец , за да гарантира продажба на заложеното имущество на възможно най – добра цена . Така към м. ноември 2003 год. оценката на заложените вещи възлиза на 265 313 лв. , а продажбата е извършена на цена от 84 500 лева . Въззивният съд не е направил изводи за неспазване на други условия на проданта : установено е отправено съобщение до длъжника за пристъпване към изпълнение , вписване пристъпването към изпълнение , платена пълната цена по сключените договори за покупко- продажба на заложеното имущество от лицето – единствен купувач . Приетата по делото експертиза , изготвена въз основа на справки от вносители на техника от съответния вид , установява средна пазарна цена на продаденото имущество към датата на договорите за покупко – продажба – 268 217 лева . Въззивният съд не е разглеждал други аспекти на неполагане грижата на добрия търговец, освен този за неразгласяването на проданта ,в смисъл на действие, предпоставящо възможност за постигане на по-адекватна , максимално възможна продажна цена , в съответствие с действителния пазарен интерес .
Въззивният състав изрично се е позовал в мотивите си на решение по т.д.№ 368 / 2006 год. на І т.о. на ВКС и решение по т.д.№ 902 / 2004 год. на ІІ т.о. на ВКС . Същите не са задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . В мотивите на първото изрично е посочено, че постигането на оптимална продажна цена на заложеното имущество е функция от полагането на грижата на добрия търговец при изпълнение на целия комплекс от мерки по чл.32 и сл. от ЗОЗ . Съдът е приел, че ако заложният кредитор е изпълнил добросъвестно задълженията си по чл.34 и чл.37 от ЗОЗ , вкл. е направил необходимото за оповестяване на търга, то той е изпълнил задължението си да действа с грижата на добрия търговец . Само фактът , че максималната предложена и реализирана цена е по-ниска от реалната цена на заложените вещи , не може да бъде вменено във вина на кредитора , каквито впрочем са и изводите на въззивната инстанция . Във второто цитирано решение е прието, че за непрофесионалиста – търговец , в качеството му на заложен кредитор / също банкова институция в конкретния казус / , полагането на грижата на добрия търговец означава надлежно разгласяване на проданта и изчакване на разумен срок, в рамките на предвидения 6 – месечен срок , съгласно чл.37 ал.1 изр. второ от ЗОЗ , за гарантиране възможността за реализиране на продажбата при максимално изгодна продажна цена .
Касаторът формулира два матералноправни въпроса , в обосноваване допустимост на касационното обжалване , които в съответствие с правомощието си по т.1 от ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав конкретизира както следва : 1/ При липса на визирано в чл. 32 и сл. от ЗОЗ задължение за заложния кредитор за публично разгласяване на предприетата продан , следва ли неизпълнението на такова действие да се санкционира като противоречащо на правилото на чл.37 ал.3 ЗОЗ , за действия на заложния кредитор с грижата на добрия търговец ? и 2 / Какви са спецификите / различията / в отговорността на заложния кредитор по договор за особен залог от отговорността на заложния кредитор при търговския залог и банковия залог .
Вторият от поставените въпроси няма характеристиката на правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк . дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : отговор на такъв въпрос, респ . предложеното разграничение , не е включен в предмета на спора и не обуславя решаващите изводи на въззивния съд, ограничени до приета липса на оповестяване на проданта до неограничен кръг лица, като достатъчно условие да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.37 ал.3 от ЗОЗ . Именно в този смисъл – не като извод за непостигната максимална продажна цена , а като извод за несъздадени гаранции чрез поведението на заложния кредитор , за да би се приело , че предложената такава от единствения купувач изчерпва пазарния интерес – са изложените от въззивния съд мотиви, които касаторът превратно възпроизвежда в аспект на извод за несъответствие между продажна и реална пазарна цена , като проява на нарушението на чл.37 ал.3 от ЗОЗ . Предвид така изложеното от въззивния съд, обаче , първият от поставените въпроси удовлетворява общия критерий на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като е включен в предмета на спора и обуславя решаващите изводи на съда . Не е удовлетворен ,обаче, допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване по същия в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК .
Досежно чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, постановеното въззивно решение се явява в съответствие, а не в противоречие с цитираната в мотивите му и преждепосочена казуална съдебна практика , в която надлежното оповестяване на проданта от заложния кредитор е разглеждано като аспект на дължимата грижа на добрия търговец, съгласно чл.37 ал.3 от ЗОЗ . Посочените от касатора решения – № 1304 / 24.03.2009 год. по гр.д.№ 961 / 2006 год. на СГС, ГК, І отд. – 7 състав и решение № 236 / 17.12.2008 год. по т.д.№ 393 / 2008 год. на Варненски апелативен съд / второто неустановено да е влязло в сила / не касаят идентичен с процесния правен спор . И в двата случая са предявени искове за установяване нищожност на извършените от заложния кредитор покупко – продажби на заложеното имущество , като чл.37 ал.3 от ЗОЗ е посочен като основание за отговорността на заложния кредитор , с оглед факта на извършване проданта след изтичане на указания в чл.37 ал.1 от ЗОЗ 6 –месечен срок , считано от пристъпването към изпълнение или предвид извършването на проданта не по реда на обявен търг . Никое от посочените решения не съдържа мотиви , относими към извод за липса на нарушение на чл.37 ал.3 от ЗОЗ при неразгласена от заложния кредитор продажба на заложеното имущество . Изрично в мотивите на решение № 236 по т.д.№ 393 / 2008 год. се признава правото на заложния длъжник да претендира обезщетение , в случай на нарушаване задължението му да действа с грижата на добрия търговец, до който извод ,с оглед правното основание на предявения иск , се е ограничил в произнасянето си въззивния съд . Що се касае до поставения от касатора акцент върху извода на съда в решение № 1304 по гр.д.№ 961 / 2006 год. на СГС – че „ грижата на добрия търговец по смисъла на чл.37 ал. 3 ЗОЗ е преди всичко отговорност към купувача на заложеното имущество „ – то същият не би могъл да обоснове противоречие с настоящото въззивно решение . Самият цитиран извод не е решаващ за спора по гр.д.№ 961 / 2006 год. на СГС , а и сам по себе си не изключва задължение за действие на заложния кредитор и в интерес на залогодателя . Всяко от цитираните решения не съдържа общ с процесното въззивно решение факт , правните изводи на съдилищата по приложение нормата на чл.37 ал.3 от ЗОЗ , във връзка с който факт , като решаващи , да конфронтират помежду си .
С оглед допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК следва да се съобрази произнасянето на ВКС с решение , задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК , вр. с т.2 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , а именно : решение № 40 / 13.04.2011 год. по т.д.№ 448 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС . В отговора на материалноправния въпрос , по който е допуснато касационното обжалване, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, касационният състав изрично е споделил становището в посочените съдебни решения, казуална съдебна практика, едно от които цитираното от въззивния съд , а именно : решение № 587 / 08.07.02005 год. по т.д.№ 902 / 2004 год. на ВКС, ІІ то. , както и решение № 6 / 02.02.2009 год. по т.д.№ 337 / 2008 год. на ВКС, І т.о. , реш. № 553 / 03.07.2008 год. по т.д.№ 190 / 2008 год. на ВКС , І т.о. и решение № 766 / 29.11.2006 год. по т.д.№ 36/ 2006 год. на І т.о. на ВС . Съгласно същите , „ полагане грижата на добрия търговец „, по смисъла на чл.37 ал.3 от ЗОЗ , е налице при добросъвестно изпълнение задълженията по чл.34 и чл.37 от ЗОЗ, вкл. надлежно разгласяване на проданта , т.е. полагане на обичайните грижи за осъществяване на продажбата при най- изгодни условия , с цел гарантиране интересите както на залогодателя , така и на кредиторите . В този смисъл е и възприетия отговор на материалноправния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване . Решението по т.д.№ 448 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС , при по начало формалното позоваване на страната на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – без обуславяне значението на отговор на поставения въпрос от наличието на погрешна , подлежаща на преодоляване съдебна практика и за създаване на такава по безпротиворечивото приложение на нормата на чл. 37 ал.3 от ЗОЗ , изключва наличието на допълнителен селективен критерий и в тази хипотеза .
Водим от горното, второ търговско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1351/ 22.07.2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав по гр.д.№ 595 / 2010 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :