О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№140
гр. София, 15.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2671 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. А. М., [населено място], срещу определение № 3429 от 13.10.2016г. по ч.гр.д. № 4458/16г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено разпореждане № 18193 от 04.07.2016г. по т.д. № 3729/2016г. на СГС, VI – 6 състав. С потвърденото разпореждане е върнато възражението на А. А. М. срещу решение № З. 66-270/15.01.2016г. на синдиците на [фирма] /н./.
Частната жалбоподателта поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че производството е исково и правото на възражение по чл.66, ал.1 З. и на оспорване на решението на синдика по чл.66, ал.6 З. принадлежи само на лице, чието вземане не е прието, като е недопустимо да се претендира приемане на чуждо вземане, респ. да се подава възражение срещу неприемането на чуждо вземане. Счита, че характерът на производството не е исков, тъй като не само липсват основните характеристики на исковото производство, но и самият законодател е възприел израза „възражение до съд“, а не е използвал формулировката „установителен иск“, както е сторил това в чл.65, ал.1 З.. Поддържа още, че в случая липсват типичните за исковото производство характеристики. Твърди също, че граматическото и логическо тълкуване на чл.66, ал.1 З. налага правния извод, че законодателят изрично предоставя възможност на всеки вложител в банка, която е в производство по несъстоятелност, включително и когато има качеството „кредитор“, да възрази срещу включването или невключването на дадено вземане в списъка на приетите вземания, независимо дали това е негово или чуждо вземане, като този правен извод се налага от използваната от законодателя обща формулировка, изключваща нейното стеснително тълкуване. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Исков ли е характерът на производството по чл.68 и сл. З.? Налице ли е правен интерес за всеки кредитор да предяви възражение по чл.66, ал.1 З. срещу неприемането на вземане на друг кредитор или такъв интерес съществува само за собствени на възразяващия вземания? Налице ли е правен интерес за всеки кредитор да предяви възражение по чл.66, ал.6 вр. чл.68 З. срещу неприемането на вземане на друг кредитор или такъв интерес съществува само за собственик на възразяващия вземания?“.
Ответникът [фирма] /н./ оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че производството по чл.68, ал.1 З. има характер на исково, тъй като съдът се произнася по възражението с решение, което има установително действие по отношение на банката и всички кредитори на несъстоятелността, съгласно нормата на чл.69, ал.2 З. и се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на вземането или обезпечението, предмет на възражението, идентична с тази на решението по установителен иск. Поддържа още, че съгласно чл.66, ал.1 З. кредитор в производството по несъстоятелност на банка може да подаде възражение срещу невключването на свое вземане в списъка с приетите вземания или срещу включване на вземането на друг кредитор в този списък, чието съществуване, размер или обезпеченост оспорва, но процесният случай не е такъв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.66, ал.1 З. регламентира правото на всеки вложител, друг кредитор или един или повече акционери, които притежават общо не по-малко от 25% от всички акции с право на глас в банката, да правят възражения пред синдика срещу прието или неприето в списъка вземане, като всяко лице, направило възражение, може да оспори пред съда по несъстоятелността решението на синдика за вземането, по което е възразило /чл.66, ал.6/. Приел е, че по своя характер производството по възраженията по чл.66, ал.6 З. е спорно исково производство, в което съдът с решение се произнася по спорния предмет – съществуването или несъществуването на едно оспорено вземане. Въззивният съд е счел за неоснователни доводите на жалбоподателката, че за нея е налице правен интерес от възражението, с което претендира установяване съществуването на вземане на трето лице, като в самото възражение заявява, че процесното вземане е предмет на договор за цесия между нея и [фирма]. Приел е, че въпреките дадените указания ищцата не е изложила твърдения какъв е правният й интерес от подаденото възражение, предвид обстоятелството, че претендира включване в списъка на приетите вземания на вземане на трето лице, т.е. защитава чужд материален интерес. Посочил е, че правото на възражение по чл.66, ал.1 З., респ. и на оспорване на решението на синдика по чл.66, ал.6 З., принадлежи само на лице от изброените в ал.1, чието вземане не е прието или което оспорва приемането на чуждо вземане, но е недопустимо да се претендира приемане на чуждо вземане, респ. да се подава възражение срещу неприемането на чуждо вземане.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от частната жалбоподателка правни въпроси са обсъждани от въззивния съд и са обусловили крайния му извод, но не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с обжалваното решение/определение правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Разпоредбите на чл.66, ал.1 и ал.6 З. и чл.68 З., макар да са сравнително нови, са ясни и не създават проблеми при прилагането им от съдилищата. Разпоредбата на чл.66, ал.1 З. съдържа ясно и точно посочване на лицата, на които законът признава право в 14-дневен срок от обявяване в търговския регистър на списъка на приетите вземания в производство по несъстоятелност на банка /чл.64 З./ да подадат писмено възражение пред синдика срещу прието или неприето вземане и това са: всеки вложител, друг кредитор или един или повече акционери, които притежават общо не по-малко от 25 на сто от всички акции с право на глас в банката. В ал.6 на чл.66 З. е уредена активната легитимация за оспорване пред съда по несъстоятелност на решението, с което синдикът се произнася по подадено пред него възражение по чл.66, ал.1 З., като е предвидено, че всяко лице, направило възражение по реда на ал.1, може да оспори пред съда по несъстоятелността решението на синдика единствено за вземането, по което е възразило. Подаденото възражение се разглежда от съда по несъстоятелност по реда на чл.68 З. и ако възражението е допустимо, производството по чл.68 З. приключва с решение, с което се установява съществуването или несъществуването на оспореното вземане. Преценката за наличие на правен интерес на лице от кръга на изброените в чл.66, ал.1 З. да оспорва с възражение пред синдика, а впоследствие и пред съда по несъстоятелност, съществуването или несъществуването на вземане от списъците по чл.64 З., е въпрос на конкретна преценка по повод на всяко подадено възражение. В случаите, когато с възражението се оспорва невключване на вземане в списъка по чл.64 З., правен интерес ще е налице, ако успешното провеждане на оспорването ще доведе до промяна в списъка с включване на съответното вземане и ще гарантира последваща възможност за неговото удовлетворяване. Целта на възражението в посочените случаи предопределя и лицето, което има интерес от подаване на възражението – носителят на вземането, в чиято правна сфера ще рефлектират последиците от успешното провеждане на производството по чл.66, ал.6 З., респ. чл.68 З.. При липса на предвидена в З. възможност по реда на чл.66 З., респ. чл.68 З. да се защитават чужди субективни права, по аргумент от общата процесуална разпоредба на чл.26, ал.2 ГПК лице, което не е носител на невключеното в списъка вземане, няма интерес и не е активно легитимирано да възразява срещу списъка по реда на чл.66, ал.1 З. и чл.68 З.. С оглед ясната правна уредба, относима към поставените в изложението въпроси, касационното им разглеждане няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3429 от 13.10.2016г. по ч.гр.д. № 4458/16г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: