Определение №817 от 23.12.2014 по ч.пр. дело №3652/3652 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 817

София, 23.12.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3652/ 2014 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 2606 от 26.11.2013 г. по ч.гр.д. № 4162/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е отменено Определение от 30.09.2013 г. по т.д.№ 33/ 2011 г. на СГС в частта, с която СГС е отменил определението си от 07.05.2013 г. за конституиране на [фирма] – [населено място], като трето лице – помагач на страната на ответника и по частна жалба на [фирма] -гр.София срещу посоченото въззивно определение в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определението от 30.09.2013 г. СГС в частта, с която не е уважено искането му за спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на т.д.№ 1210/ 2011 г. на СГС. В частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] се излага оплакване за незаконосъобразност и подробно се обосновава, че липсват предпоставки за привличане като помагач на ответника и че привличането е незаконосъобразно, и се сочи съдебна практика. В частната жалба на [фирма] – [населено място] се излага оплакване за неправилност, сочи се съдебна практика и се иска отмяна на определението.
[фирма] – [населено място] (ищец по делото) по съображения, изложени в писмен Отговор, по частната жалба най [фирма] – [населено място] възразява, че е неоснователна, тъй като могат да се обжалват само определения, които се спира производството по делото, а не определения за отказ да се спре делото и не излага становище по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място].
[фирма] – [населено място] (ответник по делото)по частната жалба на [фирма] – [населено място] възразява, че е недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационно обжалване и жалбата не съдържа касационни основания, излага и съображения, че е правилно въззивното определение в частта относно привличането на трето лице.
[фирма] – [населено място] (трето лице – помагач на страната на ответника) не изразява становище по частната жалба на [фирма] – [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и изложеното в постъпилите жалби, приема следното:
По частната касационна жалба на [фирма] – [населено място]. Съгласно т. 9 б. ”а” от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 4/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК не подлежи на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което е потвърдено първоинстан – ционно определение, с което е отказано конституиране на трето лице – помагач, тъй като не прегражда развитието на производството, доколкото третото лице не е главна страна и иск от или срещу него може да се предяви в отделно производство, респективно с него не се дава разрешение по същество на друго производство и не се прегражда неговото развитие по смисъла на чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК.
Щом не подлежи на касационно обжалване въззивно определение, с което е потвърдено определение, с което е отказано конституиране на трето лице – помагач, не може да подлежи на обжалване въззивно определение, с което е отменено първоинстан – ционно определение и е конституирано трето лице – помагач. Това определение не е от посочените в чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК – с него не се прегражда развитието на делото и не се дава разрешение по същество на друго производство.
Частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Поради недопустимостта на частната касационна жалба не следва да се обсъжда довода за недопустимост на обжалваното определение, като постановено по повод определение, което има характер на акт по чл. 253 ГПК. Не се касае за нищожен съдебен акт, който да не поражда правни последици, за да обяви ВКС нищожността му, а за съдебен акт, за който жалбоподателят твърди, че е недопустим, по който въпрос, за да се произнесе ВКС, трябва актът да е обжалван. Поради това, че не подлежи на обжалване въззивното определение – в този смисъл липсва обжалване от [фирма] – [населено място], затова не следва да се обсъжда довода му за твърдяна недопустимост на определението.
По частната жалба на [фирма] – [населено място]: Въззивното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу първоинстанционното определение, с което не е уважено искането на ответника по делото за спиране на производството, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, до приключване на т.д.№ 1210/ 2011 г. на СГС, е правилно. Определението, с което се отказва спиране на делото, не е от актовете по чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК – не прегражда по -нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е посочено в закона; на обжалване би подлежало определение, с което се уважава искане за спиране. Определението не подлежи на обжалване, затова правилно с въззивното определение е оставена без разглеждане частната жалба на ответника.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 2606 от 26.11.2013 г. по ч.гр.д. № 4162/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е отменено Определение от 30.09.2013 г. по т.д.№ 33/ 2011 г. на СГС в частта, с която СГС е отменил свое определение от 07.05.2013 г. за конституиране на [фирма] – [населено място], като трето лице – помагач на страната на ответника, което определение може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщенията до страните.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото въззивно определение в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение от 30.09. 2013 г. по т.д.№ 33/ 2011 г. на СГС в частта, с която не е уважено искането за спиране по чл. 229 ал. 1 т.4 ГПК, което определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top