О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 30.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1361 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 и чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба и частна касационна жалба от [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и [фирма], представлявани от М. Д. в качеството му на управител на всяко от дружествата и като едноличен търговец, против определение № 327 от 05.11.2014г. по в. ч. т. дело № 285/2014г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение.
С въззивното определение е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. в качеството му на [фирма] против определение № 361 от 14.12.2013г. по т. д. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. в качеството му на [фирма], направено с молба от 13.12.2013г. по т. д. н. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд за продължаване по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 22.11.2013г.
Със същото въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. в качеството му на [фирма] против определение № 362 от 16.12.2013г. по т. д. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството по т. д. н. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд и е върната молбата по чл. 625 ТЗ на молителите [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. в качеството му на [фирма] на основание чл. 129, ал. 4 във връзка с ал. 3 ГПК във връзка с чл. 621 ТЗ.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт в двете му части поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират следните доводи за неправилност на въззивното определение: 1/ определението на Апелативен съд Б. е постановено от незаконен състав; 2/ съдиите са били предубедени и същите е следвало да си направят отвод поради висящи дела по искове за заплащане на обезщетение срещу тях, Бургаски апелативен съд и други съдии от същия съд; 3/ производството не е следвало да се прекратява по отношение на [фирма], тъй като държавната такса е заплатена от посоченото търговско дружество; 4/ неправилно съдът е приел, че указанията, дадени с разпореждане от 22.11.2013г., не са изпълнени, тъй като определената от съда към 2007г. държавна такса в размер 150 лв. е внесена, нова такса не се дължи и частните жалбоподатели изрично установили, че по делото са изчезнали представени документи /писмени доказателства/; 5/ по отношение на определение № 361 от 2.2013г. частните жалбоподатели поддържат, че неправилно съдът не е продължил срока – неправилно е приел, че в молбата не са изложени причини и не са представени доказателства за това; уточненията са направени в предходни молби; нарушен е чл. 6 ЕКПЧ за разглеждане на всяко дело в разумен срок; 6/ искането за продължаване на срока е направено в срока по чл. 63, ал. 1 ГПК; частните жалбоподатели излагат аргументи, че са изчезнали документи и молби с уточнения по делото. Частните жалбоподатели молят определение № 327 от 05.11.2014г. по в. ч. т. дело № 285/2014г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение да бъде отменено и делото върнато на СГС за извършване на съдопроизводствени действия като бъде продължен срока за изпълнение на разпореждането от 22.11.2013г.
В молба – уточнения на касационните основания са релевирани доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като определението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
В подадената частна жалба вх. № 10517/22.12.2014г. по описа на Апелативен съд Б. са инкорпорирани:
1/ частна жалба срещу определение № 327 от 05.11.2014г. по в. ч. т. дело № 285/2014г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. като [фирма] против определение № 361 от 14.12.2013г. по т. д. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд;
2/ частна касационна жалба срещу посоченото определение на Апелативен съд Б. в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. като [фирма] против определение № 362 от 16.12.2013г. по т. д. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд и по този начин определението на СОС е потвърдено.
Частна жалба вх. № 10517/22.12.2014г. е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни и е насочена срещу подлежащи на обжалване съдебни актове по смисъла на чл. 274, ал. 2, пр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 и чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Определението на въззивния съд в двете му части е валидно и допустимо. Д. на частния жалбоподател, че определението на Апелативен съд Б. е постановено от незаконен състав, е неоснователен. Съгласно чл. 105 ЗСВ апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго. В настоящия случай съставът, в който е заседавал въззивният съд, е напълно легитимен и законен, като изложените твърдения в т. 1 от частната жалба и молбата – уточнение не са доказани от частния жалбоподател.
Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател за неправилност на определението в двете му части поради това, че съдиите, постановили съдебния акт е следвало да си направят отвод поради висящи дела по искове за заплащане на обезщетение срещу тях, Бургаски апелативен съд и други съдии от същия съд. Дори и съдии в съответния апелативен съд да са се отстранявали от разглеждането на други дела на частния жалбоподател, включително и съдии от съдебния състав, постановил обжалваното определение, това обстоятелство не води до извода, че за конкретния разглеждан спор съдебният състав е незаконен, след като частният жалбоподател не е инвокирал съответно възражение, нито е доказал наличие на някоя от пречките по чл. 22, ал. 1 ГПК. Оплакването за явно използване на служебно положение и излизане извън рамките на функционалния имунитет по естеството си представлява довод за наличие на основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, но то не е средство за преодоляване на неправилния според частния жалбоподател съдебен акт при липса на подобно негово заявяване пред компетентния съд. Оплакването за осъществено от съдебния състав беззаконие и незачитане на законите на държавата, при явно използване на служебно положение, определено от частния жалбоподател като престъпление по Наказателния кодекс и поредна гавра с него, подлежи на преценка по друг ред и от друга институция. В настоящия случай частният жалбоподател не е доказал твърдените от него в т. 1 от частната жалба и молбата – уточнение обстоятелства.
По частната жалба срещу определение № 327 от 05.11.2014г. по в. ч. т. дело № 285/2014г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 361 от 14.12.2013г. по т. д. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд:
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. като [фирма] против определение № 361 от 14.12.2013г. по т. д. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. в качеството му на [фирма], направено с молба от 13.12.2013г. по т. д. н. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд за продължаване по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 22.11.2013г., въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е насочена срещу акт на съда, който не подлежи на обжалване. Съдебният състав е изложил съображения, че определението, с което съдът се произнася по продължаването на срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК, не е преграждащо и в закона не е предвидена възможност за обжалването му, по аргумент от чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, като се е позовал и на т. 5 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
Определението на въззивния съд в посочената му част е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, за да бъде допустима частната жалба срещу определението, респективно разпореждането на съда, е необходимо същото да бъде преграждащо по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ или обжалваемостта на съответния съдебен акт да е изрично предвидена в закона /т. 2/. Обжалваното определение № 361/14.12.2013г. по т. д. н. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд е постановено по реда на чл. 63 ГПК – за продължаване на определен от съда срок за отстраняване на нередовности на молбата по чл. 625 ТЗ, поради което същото няма преграждащ характер. Не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в закона не е предвидена правна норма, регламентираща самостоятелно обжалване на определението по чл. 63 ГПК. В случая срокът, чието продължаване се иска, е за отстраняване на нередовности на молбата по чл. 625 ТЗ, поради което срещу произнасянето на съда по искането за продължаване на срока страната може да се защити чрез обжалване на съдебния акт, чрез който се прилагат последиците на пропуснатия срок. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, например определение № 612/09.11.2009г. по ч. т. д. № 582/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 430/21.09.2010г. по гр. д. № 380/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 49/03.02.2009г. по ч. гр. д. № 8/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и други. Предвид изложените съображения обжалваното определение на Бургаски апелативен съд в посочената му част следва да бъде потвърдено.
По частната касационна жалба срещу определение № 327 от 05.11.2014г. по в. ч. т. дело № 285/2014г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение в частта, с която е оставена без уважение частната жалба срещу определение № 362 от 16.12.2013г. по т. д. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд :
За да остави без уважение частната жалба на [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. като [фирма] и по този начин да потвърди определение № 362 от 16.12.2013г. по т. д. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството по т. д. н. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд и е върната молбата по чл. 625 ТЗ на молителите на основание чл. 129, ал. 4 във връзка с ал. 3 ГПК във връзка с чл. 621 ТЗ, въззивният съд е приел, че молителите не са изпълнили дадените с разпореждане от 22.11.2013г. указания. Решаващият съдебен състав е извършил проверка на представените от кредиторите документи по делото и е констатирал, че кредиторите /молителите/ не са индивидуализирали задълженията на длъжника поотделно към всеки един от тях, нито са посочили кой от кредиторите от кои от приложените по делото доказателства се ползва. С представени уточняващи молби, една от които от 02.11.2012г., намираща се в кориците по делото на стр. 14 по описа на т. д. № 165/2012г. на Монтански окръжен съд, са конкретизирани други обстоятелства относно неплатежоспособността на длъжника, но липсват уточнения за размера, падежа и основанието на вземането на всеки отделен кредитор. Относно заплащането на държавна такса въззивната инстанция е посочила, че кредиторът [фирма] е внесъл такса за образуване на производство по несъстоятелност, но предвид разпоредбата на чл. 620, ал. 2 ТЗ, изискваща колкото кредитори има по делото за несъстоятелност, толкова да са и внесените такси, указанията на Софийски окръжен съд до другите двама кредитори „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. в качеството му на [фирма] да внесат суми съобразно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, са законосъобразни. Въззивният съд е приел, че изпълнението на другите две указания на съда, дадени с разпореждане от 22.11.2013г. /представянето на справка да ЕИК на тримата кредитори и искането в срок да им бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с актуално състояние на непререгистрирания съобразно ЗТР длъжник/, не може да санира неотстаряването в срок на останалите нередовности на молбата по чл. 625 ТЗ.
По отношение на искането за продължаване на срока решаващият съдебен състав е направил извод за липса на предпоставките по чл. 63, ал. 1 ГПК, като се е аргументирал с обстоятелството, че частните жалбоподатели не са доказали наличието на уважителни причини. Изложил е съображения, че твърденията за ангажираност на молителите /частните жалбоподатели/ по друго дело не представляват уважителни причини, препятстващи страната да изпълни указанията на съда за отстраняване на нередовностите в молбата в определения за това срок, тъй като част от указанията на съда са свързани с конкретизиране искането за откриване на производство по несъстоятелност, за което не е нужно запознаване с делото. Иска се изясняване на факти, твърдени от кредиторите по делото, а не от длъжника, които факти са известни на кредиторите и те са могли да ги уточнят в указания срок. Същото се отнася и за указанията на съда да се представят доказателства за внесена държавна такса от кредиторите „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. в качеството му на [фирма], като при полагане на дължимата грижа при упражняване на процесуалните си права и задължения, кредиторите биха могли да отстранят недостатъците на молбата по чл. 625 от ТЗ и да избегнат пропускането на срока.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът, респективно частният жалбоподател /при частна касационна жалба/ е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът/частният жалбоподател да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора/частния жалбоподател и сочените от него в касационната жалба/частната касационна жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай частните жалбоподатели не са формулирали релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното въззивно определение и който според тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Направените в частната касационна жалба и молбата – уточнение оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 327 от 05.11.2014г. по в. ч. т. дело № 285/2014г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. в качеството му на [фирма] против определение № 361 от 14.12.2013г. по т. д. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. в качеството му на [фирма], направено с молба от 13.12.2013г. по т. д. н. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд за продължаване по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 22.11.2013г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 327 от 05.11.2014г. по в. ч. т. дело № 285/2014г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. в качеството му на [фирма] против определение № 362 от 16.12.2013г. по т. д. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството по т. д. н. № 237/2013г. на Софийски окръжен съд и е върната молбата по чл. 625 ТЗ на молителите [фирма], „Д & М Д. К. Х.” Е. и М. Д. Д. в качеството му на [фирма] на основание чл. 129, ал. 4 във връзка с ал. 3 ГПК във връзка с чл. 621 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.