2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
С., 09.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Е. В.
Б. Б.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 925/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”В и К“ – в ликвидация – [населено място] срещу Решение от 12.V.2010 г. по гр.д. № 177/ 2010 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 50 от 1.ІІ.2010 г. по гр.д. № 1160/ 2009 г. на Кюстендилски районен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] – в ликвидация – [населено място] срещу З. А. И. – от [населено място] за установяване вземане 2 193.34 лв. – консумирана и отведена вода за периода 18.VІ.2004 г. – 10.VІІ.2008 г. и 613.94 лв. – изтекли лихви за периода 18.VІІ.2004 г. – 20.ІІ.2009 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 722/2009 г., с оплакване за неправилност на решението. В Изложение жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, че конкретният казус е решаван противоречиво от съдилищата, за което представя съдебна практика и че решението на ВКС ще се яви от изключително значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят излага подробни доводи в подкрепа на оплакването за неправилност и за необоснованост на решението и иска да се допусне касационно обжалване. С Допълнителна жалба отново излага съображения за неправилност на решението и иска същото да се отмени. Представя копие от Р.№ 504/24.ІХ.2010 г. по гр.д. № 1429/2010 г. на КРС и пет решения на КРС, невлезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба З. А. И. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземането, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв.( чл. 280 ал. 2 ГПК в редакция Д.в. бр.59/2007 г.), намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кои са правните въпроси, разрешени от въззивния съд, за които поддържа, че се решават противоречиво от съдилищата и че решаването им е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора, от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства и от представените съдебни актове. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжал – ване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Жалбоподателят с представеното Р.№ 504/24.ІХ.2010 г. по гр.д. № 1429/2010 г. на КРС не доказва да е налице противоречива съдебна практика, нито излага съображения защо счита, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 12.V.2010 г. по гр.д. № 177/ 2010 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: