О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
С. 02.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 494/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 17 от 14.І.2011 г. по т.д. № 1063/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено Решение № 298 от 21.VІІ.2010 г. по т.д. № 44/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството по делото по иска на [фирма] – [населено място] срещу ТПК ”Метал” – [населено място] за прогласяване нищожност на вписването на кооперацията с Р. № 13300/4.ХІІ.1991 г. по гр.д.№ 11912/1991 г. на ПОС, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната нищожност на вписването на кооперацията, извежда допустимостта на иска от правния си интерес за предявяването му с оглед предявения от кооперацията срещу него иск по чл. 108 ЗС, вр. §1 от ДР на ЗК от 1991 г.(отм.), предмет на гр.д.№ 1235/2009 г. на П., в подкрепа на който интерес сочи Р.№884/16.ХІ.2007 г. по т.д.№ 492/2007 г. на ВКС. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: засяга ли се правната сфера на ищеца по иск по чл. 604 ГПК от факта на вписване на ТПК ”Метал” – [населено място], като юридическо лице, и кои трети лица са заинтересовани от воденето на иск по чл. 537 ал. 2 ГПК и ищецът има ли това качество, за които въпроси поддържа, че са релевантни за делото, и че решаването им от въззивния съд е неправилно по изложените съображения. Жалбоподателят счита, че ако не е налице вписване на ТПК ”Метал”, няма между последния и ищеца да възникне спор, с предмет иск по чл.108 ЗС,вр. §1 от ДР на ЗК от 1991 г.(отм.) и че има качеството на заинтересовано лице по чл. 537 ал. 2 ГПК, тъй като липсата на правен субект – кооперацията – е от решаващо значение за правата и задълженията на същата, и има пряка връзка със защитата на законните интереси на жалбоподателя във връзка с посоченото дело по иска за собственост. Жалбоподателят поддържа, че изложените въпроси, са решени в противоречие с практиката на ВКС: Р. №884/16.ХІ.2007 г. по гр.д.№ 492/2007 г. и Р.№1401/16.ХІ.2000 г. по гр.д.№ 802/2000 г. Жалбоподателят излага, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което сочи Р. № 111/15.ХІ.2002 г. по т.д.№ 89/2002 г. на БАС., както и че е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с довода, че изложените въпроси са съществени, което налага решаването им от ВКС.
Ответникът по касационната жалба ТПК ”Метал” – [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение и е прекратено производството по делото по иск по чл. 537 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу ТПК ”Метал” – [населено място] за прогласяване нищожност на вписването на кооперацията с решение № 13300/ 4.ХІІ.1991 г. по гр.д.№ 11912/1991 г. на ПОС и е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като ищецът няма правен интерес от предявяването му и такъв не е налице на основание воденото между страните гр.д.№ 1235/ 2009 г. на П. с предмет иск на кооперацията по чл. 108 ЗС, вр. §1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.). Изложил е съображения, че в това производство ищецът има правен интерес за установяване на други обстоятелства относно предпоставките за възстановяване на кооперацията като правен субект, и не е налице правен интерес от установяване на нищожност на извършеното от регистърния съд в охранителното производство вписване на решения, взети от ОС на кооперацията на 31.Х.1991 г по ф.д.№ 11912/1991 г. на ПОС, доколкото това вписване не засяга правната сфера на ищеца.
Изложените от жалбоподателя въпроси: има ли правен интерес от предявения иск по чл. 537 ал. 2 ГПК, съответно засягат ли се правата му от издадения охранителен акт за вписване на ТПК ”Метал” – [населено място], и трето лице лице ли е по см. на чл. 537 ал. 2 ГПК, са релевантни за делото, тъй като решаването им обуславя допустимостта на иска и на постановеното решение.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че изложените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Безспорно съдебната практика, включително и посочената от жалбоподателя: Р. №884/16.ХІ.2007 г. по гр.д.№ 492/2007 г. и Р. № 1401/16.ХІ.2000 г. по гр.д.№ 802/2000 г., е в смисъл, че за да е допустим иск по чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.), съответно по чл. 537 ал. 2 ГПК, трябва ищецът да има правен интерес – с охранителния акт, чиято нищожност е предмет на делото, да се засягат негови права като трето лице. Неоснователно жалбоподателят извежда правния си интерес от предявения от кооперацията срещу него иск по чл. 108 ЗС, вр. §1 от ДР на ЗК от 1991 г.(отм.), по който иск в тежест на кооперацията е да установи, че е одържавено кооперативно имущество, евентуално, че е правоприемник на съществувала преди 1991 г. друга кооперативна организация(ТПК ”Метал”-гр.П. е регистрирана с Р. по ф.д.№ 11912/1991 г. на ПОС) и че към влизане на закона в сила имуществото е заварено да се стопанисва от търговска фирма с държавно участие, като при наличието на посочените предпоставки, правото на собственост се възстановява за кооперацията по силата на закона, а връщането на имуществото се извършва по ПМС № 1192/1991 г. Тъй като изложените въпроси са предмет на разискване по гр.д.№1235/ 2009 г. на П. и нямат отношение към въпроса нищожно ли е вписването на ТПК ”Метал” – [населено място], извършено с Р. № 13300/4.ХІІ.1991 г. по ф.д.№ 11 912/ 1991 г. на ПОС, посоченото гр.д.№1235/ 2009 г. на П., не обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иска по чл. 537 ал. 2 ГПК. Разрешеният в този смисъл от въззивния съд въпрос не е решен в противоречие със съдебната практика и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
Жалбоподателят с представеното копие от Р. № 111/15.ХІ.2002 г. по т.д.№ 89/2002 г. на БАС не доказва изложените релевантни за делото въпроси, да се решават противоречиво от съдилищата, тъй като посоченото решение е за липсата на акционер на качеството на трето заинтересовано лице по чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.), което лице да води иска за нищожност на вписвано увеличение на капитала на АД.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което жалбоподателят обосновава с довода, че изложените въпроси са съществени, което налагало решаването им от ВКС. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването им, какъвто не е настоящият случай.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 17 от 14.І.2011 г. по т.д. № 1063/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.