7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
С. , 13.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 911/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] -[населено място] вх.№ 3280/1.V.2010 г. срещу Решение № 112 от 23.ІІ.2010 г. по т.д. № 2317/ 2009 г. по т.д. № 2317/ 2009 г. на С. апелативен съд, с което е отменено Решение № 25 от 30.VІІ.2009 г. по т.д. № 86/ 2009 г. на Видински окръжен съд, с което е уважен искът на [фирма] -[населено място] срещу [фирма] -[населено място] по чл. 155 т. 1 ТЗ и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за нищожност, евентуално за неправилност и необоснованост на решението и по касационна жалба вх. №6423/ 5.VІІ.2010 г. срещу Решение №228 от 26.ІV.2010 г. по същото дело, с което е поправена очевидна фактическа грешка в титулната част на първото решение досежно името на члена от съдебния състав И. И., взел участие в разглеждане на делото. Жалбоподателят поддържа, че Решение №112/ 2.ІІ.2010 г. е нищожно, като е постановено от съдебен състав, в който е включен съдия – Т. К. – който не е участвал при разглеждане на делото – в този смисъл сочи Р.№ 154/29.ІV.1999 г. по гр.д.№ 91/1998 г. на ВКС, Р.№109/1997 г. на ВКС, Опр. № 810/29.ХІІ.2009 г. по ч.т.д. № 361/2009 г., Р.№1037/ 21.ХІ.2008 г. по гр.д.№ 3510/2007 г. на ВКС. Излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Във втората касационна жалба поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на решението за поправка на очевидна фактическа грешка. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че по процесуалноправния въпрос за валидността на обжалваното решение, съобразно ТР №1/19.ІІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС ОСГТК, ВКС следва да допусне касационен контрол при съмнение за валидността на съдебния акт. Жалбоподателят поддържа, че по съществения процесуален въпрос – за произнасяне с решението по делото преди да завърши образуваното частно производство за конституиране на страна в процеса, който въпрос е преюдициален, счита, че е решен в противоречие със съдебната практика – Опр. от 25.VІІІ.1959 г. по гр.д.№ 5777/ 1959 г. и ТР № 68/3.VІ.1958 г. на ВС, ОСГК. Жалбоподателят счита, че въззивният съд не е спрял делото в нарушение на чл. 182 ал. 1 ГПК (отм.), поради което поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Сочи материалноправни въпроси от значение за правилността на решението по иска по чл. 155 т. 1 ТЗ: представляват ли важни причини нефункционирането на органите на управление на дружеството и непреодолимото влошаване на отношенията между съдружниците, които въпроси поддържа, че са решени в противоречие със съдебната практика – Опр. № 308/11.VІ.2009 г. по т.д.№ 458/ 2009 г. на ВКС, Р.№ 662/ 20.VІ 2006 г. по т.д.№ 86/ 2006 г. на ВКС, Р.№ 249/ 23.ІІІ.2004 г. по т.д.№ 909/ 2003 г. на ВКС. Жалбоподателят излага, че е решен материалноправният въпрос: представлява ли важна причина по чл. 155 т. 1 ТЗ упражняването на блокиращата квота от един от съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели, сочи приетото от ВКС в Р. № 159/15.ХІІ.2009 г. по т.д. № 389/ 2009 г. и прави оплакване, че изложените от въззивния съд съображения, че доказани по делото обстоятелства, не съставляват важни причини за прекратяване на дружеството, е в противоречие със съдебната практика: Р. №159/15.ХІІ.2009 г. по т.д.№ 389/2009 г. на ВКС, Р.№ 120/1.ІІ.2002 г. по т.д.№ 932/2001 г. на ВКС, Р.№ 532/14.Х.2008 г. по т.д. № 258/ 2008 г. на ВКС. По материалноправния въпрос за делегирането на правомощията от управителя на трето лице и дали това представлява важна причина по см. на чл. 155 т. 1 ТЗ, жалбоподателят обсъжда фактите по делото, сочи Р. №663/17.ХІ.2006 г. по т.д.№ 270/ 2006 г. на ВКС, постановено по сходна фактическа обстановка, излага оплаквания за неправилност на направените от въззивния съд изводи и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В Изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване към втората касационна жалба жалбоподателят поддържа, че е решен съществен процесуален въпрос за валидността на решението и за точното прилагане на закона относно поправката на очевидна фактическа грешка, който въпрос въззивният съд е решил в противоречие със съдебната практика, като е налице и съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона представлява ли посоченото очевидна фактическа грешка, като поддържа, че в случая няма такава, а решението е нищожно.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 155 т. 1 ТЗ, който иск е отхвърлен, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е отменил първоинстанцион – ното решение, с което е уважен иск по чл. 155 т. 1 ТЗ за прекратяване на [фирма] -[населено място], по съображения, че не са налице важни причини. Като е взел предвид обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, които подробно е обсъдил във връзка с доводите на страните и събраните доказателства, съдът е стигнал до извод, че не съставляват важни причини за прекратяване на дружеството: провеждане на ОС на 13.V.2003 г., за което ищецът не е уведомен, гласуване от съдружника Л.И. по посочения начин в ОС 12.Х.2003 г., управление на дружеството чрез посочения пълномощник, лошо управление на дружествените работи от управителя и неизпълнение от последния на задължението му за свикване на редовно ОС, за предоставяне на информация за оперативната дейност на дружеството, неразпределяне на печалба, невръщане на допълнителна вноска и прекратяване на сключени договори, невъзможност за осъществяване предмета на дейност поради финансови затруднения.
Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжен служебно да го допусне до касация, и когато жалбоподателят не излага оплаквания в този смисъл, като преценката на валидността и допустимостта на решението, ВКС ще извърши с решението по същество на касационната жалба.
В случая не е налице твърдяната от жалбоподателя вероятност въззивното решение да е нищожно на соченото основание – като постановено от съдебен състав, в който е включен съдия – Т. К. – който не е участвал при разглеждане на делото. Както излага и жалбоподателят, съдът, разглеждащ делото, е задължен да постанови съдебния акт, в законен съдебен състав, а това, съгласно чл. 235 ал. 1 ГПК, е съдебният състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Съдебно заседание на 17.ІІ.2010 г., в което въззивният съд е приключил разглеждане на делото, е проведено от съдебен състав: С. Г., И. И. и А. Ц., а в постановеното решение е посочен съдебен състав: И. И., Т. К. и А. Ц., като решението е подписано от трима съдии. С оглед изложеното в Решение № 228/26.ІV.2010 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, че Решение № 112/23.ІІ.2010 г., е подписано от съдиите: С. Г., И. И. и А. Ц., поради което неправилно в него е посочено, че участва съдия Т. К., която не е подписала решението, е допусната поправка в титулната част на решението, като вместо неучаствалия в състава съдия Т. К., да се чете: взелият участие в разглеждане на делото, в постановяване на решението, подписано от него, съдия И. И.. Създадена е задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК – Р.№35 от 23.ІІ.2010 г. по т.д.№ 707/ 2009 г. на ВКС, с което е прието, че решение, подписано от съдията, чието име погрешно е посочено в решението, не е нищожно, като меродавно за определяне кой е постановил решението, е това кой е подписал акта, и при безспорно установяване, че решението е подписано от съдиите, разгледали делото, се касае за допусната техническа грешка при показване на имената им, която подлежи на отстраняване, в съответствие с която е постановено въззивното решение. Трайно – установената съдебна практика, посочена и от жалбоподателя, е в смисъл, че нищожно е решение, постановено от състав, който не е взел участие в разглеждане на делото, решение, постановено с участие на лице, което не е овластено да издава съдебни актове по различни причини, решение, постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, решение, постановено от незаконен съдебен състав (еднолично вместо от съдебен състав) – Р.№416/9.ІІІ.1999 г. по гр.д.№2195/1998 г., Р.№1691/16.ХІ.2001 г. по гр.д.№ 61/ 2001 г., Р.№1884/ 29.ХІ.2002 г. по гр.д.№2540/2001 г., Р.№47/3.ІІ.2009 г. по гр.д. №6058/2007 г., Р.№ 1426/12.ХІ.1994 г. по гр.д.№ 605/1993 г., Р. №416/9.ІІІ.1999 г. по гр.д.№2195/1998 г. на ВКС, която не намира приложение, тъй като не се отнася за настоящия случай.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка. Налице е задължителна съдебна практика по въпроса за допускане на явна фактическа грешка, с която да се поправи решение, подписано от съдията, взел участие в постановяването му, чието име погрешно е посочено в решението, което решение не е нищожно, като меродавно за определяне кой е постановил решението, е това кой е подписал акта, и при установяване, че решението е подписано от съдиите, разгледали делото, се касае за допусната техническа грешка при показване на имената им, която подлежи на отстраняване, в съответствие с която съдебна практика е постановено обжалваното решение.
Изложеният от жалбоподателя процесуален въпрос за произнасяне с въззивното решение преди да завърши образуваното частно производство по искането на съдружника Л. В. да бъде конституира като страна в процеса, не е релевантен за делото, тъй като жалбоподателят не се позовава на нарушени свои права с твърдяното процесуално нарушение, а на чужди права. Посочената от жалбоподателя съдебна практика – Опр. от 25.VІІІ.1959 г. по гр.д.№ 5777/ 1959 г. и ТР. № 68/3.VІ.1958 г. на ВС, ОСГК, касаеща обжалването на определения с частни жалби по реда на ГПК (отм.), няма отношение към изложения въпрос.
От изложените от жалбоподателя материалноправни въпроси, с оглед данните по делото, може да се изведе релевантният за делото въпрос: съставляват ли поддържаните от ищеца обстоятелства важни причини за прекратяване на дружеството по смисъла на чл. 155 т. 1 ТЗ. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика: Р.№159/15.ХІІ.2009 г. по т.д. № 389/2009 г. и Р.№21/2.ІІІ.2010 г. по т.д.№ 471/2009 г., двете на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК и задължителни, тъй като се включват в актовете по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, която е в смисъл, че няма законова дефиниция на понятието „важни причини“, тъй като всяко търговско дружество е със своя специфика – предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците и т.н., поради което при всяко отделно дружество, наличието на „важни причини“ следва да се преценява с оглед конкретните факти и обстоятелства. ВКС е посочил общите параметри, които имат значение при прилагането на чл. 155 т. 1 ТЗ: при преценката налице ли са важни причини за прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник, като причините следва да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството, в посочените конкретни проявления или пък да е налице продължителен период, през който дружеството не осъществява търговска дейност, като бездействието може да се дължи на липса на воля у съдружниците за продължаване дейността му, както и на такова поведение на мнозинството (или блокиращата квота), което да е в ущърб с дружествените цели – нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите на останалите съдружници. Съдът е посочил и някои от външните белези на разстройство в дейността на дружеството – трайна липса на рентабилност, тенденция към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр.
Като е стигнал след обсъждане на доводите на страните и събраните доказателства на извода, че поддържаните от ищеца обстоятелства, не съставляват важни причини по смисъла на чл. 155 т.1 ТЗ и е отхвърлил иска за прекратяване на дружеството поради важни причини, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с посочената съдебна практика. Оплакването на жалбоподателя за неправилност на направените от въззивния съд изводи, съставлява оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Сочените от жалбоподателя съдебни актове: Р. № 159/15.ХІ.2009 г. по т.д. № 389/ 2009 г., Опр. № 308/11.VІ.2009 г. по .№ 458/ 2009 г. на ВКС, Р.№ 662/ 20.VІ 2006 г. по т.д.№ 86/ 2006 г. на ВКС, Р.№ 249/ 23.ІІІ.2004 г. по т.д.№ 909/ 2003 г. на ВКС, Р. № 159/15.ХІІ.2009 г. по т.д. № 389/ 2009 г. , Р.№ 120/1.ІІ.2002 г. по т.д.№ 932/2001 г. на ВКС, Р.№ 532/14.Х.2008 г. по т.д. № 258/ 2008 г. на ВКС. Р. №663/17.ХІ.2006 г. по т.д.№ 270/ 2006 г. на ВКС, са постановени при различна фактическа обстановка и въз основа на различни обстоятелства е поддържано от страната, че са налице важни причини, затова те не дават основание да се приеме, че въззивният съд е решил изложения материалноправен въпрос в противоречие с други съдебни решения. Не е налице противоречива съдебна практика, а дори и да се приеме, че преди действието на ГПК (Д.в. бр.59/2007 г.), има противоречива съдебна практика по изложения въпрос, налице е създадена задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, посочена по-горе, в съответствие с която е постановено въззивното решение.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 112 от 23.ІІ.2010 г. и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 228 от 26.ІV.2010 г., постановени по т.д.№ 2317/2009 г. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: