2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
С. 01.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 348/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – от [населено място] срещу Решение №205 от 26.ХІ.2010 г. по гр.д. № 440/ 2010 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 204 от 29.V.2010 г. по т.д.№ 1101/2009 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е уважен искът му по чл. 422 ГПК срещу [фирма] – [населено място], С. Г. С. – от [населено място], Д. И. Й. – от [населено място] и [фирма] – [населено място] и е признато за установено вземане на ищеца към ответниците 4 890.09 евро по Запис на заповед от 15.ХІ.2007 г., със законната лихва от 22.VІ. 2009 г., решението е потвърдено и в частта, с която искът е отхвърлен до предявения размер 42 920.96 евро, същото е отменено и искът е отхвърлен и за разликата над вземане 4890.09 евро до 6 969.56 евро. Жалбата е срещу решението в отхвърлената част на иска, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процусуалноправни въпроси: дали запис на заповед, издаден като инструмент за облекчено принудително изпълнение, може да бъде използван, за да се събере не само главното задължение по договора, а и акцесорните задължения, и дали може да служи за принудително изпълнение на задължения и по останали договори, сключени със същия кредитор, когато в тях изрично е предвидена взаимната им обвързаност. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, съображения в подкрепа на което извежда от данните по делото, като обсъжда направените от въззивния съд изводи, по които изразява несъгласие и иска да се приеме за правилно съдържанието, което той влага в чл. 7 и чл.10 от Договора за лизинг. Представя копия от съдебни актове: Р.№222/16.VІІ.2010 г. по т.д.№ 4/2010 г. на БОС, Р.от 27.VІІ.2010 г. по гр.д.№1256/2009 г. на РСТроян, Р.№ 2000 /26.ХІ. 2010 г. по гр.д.№ 4017/2009 г. на Р., Р.№88/14.ХІІ.2010 г. по т.д. №264/2010 г. на БАС и Р.№143/23.VІІ.2010 г. по гр.д.№ 1257/2009 г. на ВТОС, всички невлезли в законна сила, копия от: съдебно икономическа експертиза, от допълнителна искова молба и от молби на ищеца по други дела. За да обоснове основанието по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, жалбоподателят поддържа, че не е налице съдебна практика.
Ответниците по касационната жалба [фирма] – [населено място], С. Г. С. – от [населено място], Д. И. Й. – от [населено място] и [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват по същество касационната жалба, като неоснователна, и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване, за което съображения не излагат.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено и изменено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, както и че цената на исковете не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е уважен искът по чл. 422 ГПК и е признато за установено вземане на ищеца към ответниците в размер на 4 890.09 евро, по съображения, че издаденият от първия ответник на 15.ХІ.2007 г. и надлежно предявен Запис на заповед в полза на ищеца за сумата 42 930.96 евро, авалиран от останалите трима ответници, съобразно изрично изявената воля на страните в чл. 7 и чл. 10 от Договор за финансов лизинг № 003460-RF-004/15.ХІ.2007 г., обезпечава събирането на всички лизингови вноски (с ДДС) и остатъчната стойност (с ДДС) и не включва други вземания на лизингодателя по договора, и не обезпечава негови вземания срещу първия ответник по останалите сключени между тях договори. Въз основа на изслушаната в първоинстанционното производство счетоводна експертиза, съдът е определил вземанията на ищеца в размер на 4890.09 евро.
С оглед изложеното, посочените от жалбоподателя правни въпроси: дали издаден запис на заповед може да бъде използван, за да се събере освен главното задължение по един договор и акцесорните задължения, и дали може да служи за изпълнение на задължения и по други договори, не са релевантни за делото. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., материалноправният или процесуалнопраовният въпрос от значение за изхода на делото, е този, включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, като произнасянето от съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за делото правен въпрос. Като е изследвал действителните отношения на страните, включително клаузите на чл. 7 и чл. 10 от лизинговия договор, съдът е тълкувал волята им, съдържаща се в договора, съгласно чл. 20 ЗЗД. Това, че на основание уговореното в договора, съдът не е възприел доводите на ищеца, че записът на заповед е издаден за събиране и на други негови вземания извън тези по чл. 7 от договора, не дава основание да се приеме, че са релевантни за делото изведените от жалбоподателя въпроси. Разрешеният от съда въпрос, е въпросът за тълкуване, съобразно чл. 20 ЗЗД, на волята на страните, съдържаща се в договора, което обуславя и изводите, направени в решението, основателно ли ищецът иска да се признае за установено, че има въз основа на записа на заповед и други вземания, извън посочените в чл. 7 от Договора и може ли записът на заповед, уговорен за задълженията по чл. 7 от Договора, да включва и задължения, произтичащи от други лизингови договори.
Въпреки изложеното, следва да се посочи, че жалбоподателят не доказва противоречива съдебна практика, тъй като не са влезли в сила решенията, които представя, а представените експертизи, молби и др., не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като е неоснователен доводът на жалоподателя, че няма съдебна практика, който е в противоречие с посочената от него такава.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №205 от 26.ХІ.2010 г. по гр.д. № 440/ 2010 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: