3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 239
София, 28.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 113/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение № 498 от 22.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 617/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 762 от 24.ХІ.2010 г. по т.д.№ 396/2010 г. на Р. окръжен съд за спиране на производството по делото до приключване на т.д.№ 280/2010 г. на Р. окръжен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени, както и определението на първоинстанционния съд за спиране на делото. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК по материалноправните въпроси от значение за делото: за момента, към който се преценява законосъобразността на решенията на ОС при иск за отмяната им по чл. 74 ТЗ, за действието на решението по чл. 74 ТЗ във времето – по които въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/6.ХІІ.2002 г на ВКС по тълк.д.№ 1/2002 г., и по въпроса за приложението на чл. 140 ал. 4 ТЗ, по който становището на въззивния съд противоречи на Р.№690/3.ХІІ.2008 г. по д.№ 349/2008 г. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК. Жалбоподателят заключава, че и по трите въпроса решението противоречи на Опр.№168/28.І.2010 г. по гр.д. № 10/2010 г. на Софийски апелативен съд и иска да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционно- то определение, с което е спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК производството по делото по иска по чл. 74 ТЗ, предявен от П. Г. П. срещу [фирма] -[населено място] за отмяна на решение на ОС от 30.VІ.2010 г. 10.00 ч., с което е изключен като съдружник, до приключване на т.д.№ 280/2010 г. на Р. окръжен съд между същите страни по иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решения на ОС от 30.VІ.2010 г. 13.00 ч. за поемане от останалите съдружници на дела на изключения и за нов дружествен договор. Изложени са съображения, че съдебното решение по иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението за изключване, е преюдициално спрямо съдебното решение по иска по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията за поемане на дяловете на изключения съдружник и за нов дружествен договор, като в друго производство на основание чл. 536 ГПК е спряно регистърното производство по вписване на промените: за изключването на посочения съдружник, за поемането на дяловете и за нов дружествен договор.
Разрешеният по делото процесуален въпрос е: обусловено ли е решението по иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на ОС за поемане на дяловете на изключения съдужник и за нов дружествен договор, от решението по иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на ОС за изключването на съдружника, който е важен, и този въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с трайната съдебна практика. Законосъобразно съдът е приел, че решението по т.д. 280/ 2010 г. на Р. ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Решението на ОС за поемане на дяловете на изключения съдружник и за нов дружествен договор, е последица от решението за изключване на съдружника, затова съдебното решение по т.д.№ 280/ 2010 г., е преюдициално за това по т.д.№396/2010 г. Решаването на въпроса за законосъобразността на решенията на ОС за поемане на дяловете на изключения съдружник и за нов учредителен договор, е обусловено от решението за изключването на съдружника. Отделен е въпросът, че двата иска могат да се гледат в едно производство, в която връзка неправилно съдът, като е изпълнил указанията на въззивния съд, ги е отделил в отделни производства.
Въпросите за момента, към който се преценява законосъобразността на решенията на ОС при иск по чл. 74 ТЗ и за действието във времето на решението по чл. 74 ТЗ, нямат отношение към въпроса за спирането на делото, както и въпросът за приложението на чл. 140 ал. 4 ТЗ, който касае вписването в търговския регистър, затова тези въпроси не са релевантни, поради което е неотносима посочената от жалбоподателя съдебна практика по чл. 140 ал. 4 ТЗ – Опр. № 168/28.І.2010 г. по гр.д. № 10/2010 г. на Софийски апелативен съд и Р. № 690/3.ХІІ.2008 г. по т.д.№ 349/ 2008 г. на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 498 от 22.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 617/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: