О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
С. 02.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 487/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба срещу Решение №235 от 29.ХІІ.2010 г. по т.д.№ 589/ 2010 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 75 от 21.VІІ.2010 г. по т.д. №232/ 2008 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен за 12 837.31 лв. искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът няма задължение към ответника по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за периода 29.Х.2002 г. до 10.ІІІ.2008 г. за неплатена в срок топлоенергия по издаден по чл. 237 ГПК (отм.) изпълнителен лист от 31.Х.2002 г. по гр.д.№ 2285/2002 г. на Ш., с оплакване за незаконосъобразност. В Основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че материалноправният въпрос: изтекла ли е погасителна давност при наличие на висящо изпълнително производство за вземането, по което не са извършени никакви изпълнителни действия, е решен в противоречие с практиката на ВКС: Р.№922/ 20.ХІ.1990 г по гр.д.№ 801/1990 г., Р.№1032/16.І.2007 г. по т.д.№ 605/2006 г., Р.№2106/28.ХІІ.1998 г. по гр.д.№1571/1998 г., Р.№96/ 10.І.1969 г. по гр.д.№ 2109/1968 г. и Р.№854/22.ІV.1966 г. по гр.д.№ 343/1966 г., копия от които служебно са приложени по делото, в които решения е прието, че погасителната давност е изтекла. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, както и че цената му не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен за 12 837.31 лв. искът по чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът няма задължение към ответника по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за периода 29.Х.2002 г. до 10.ІІІ.2008 г. за неплатена в срок топлоенергия по издаден на 31.Х.23002 г. изпълнителен лист на основание чл. 237 ГПК (отм.) по гр.д.№ 2285/2002 г. на Ш., върху главница 18 303.62 лв. (топлоенергия за периода 29.Х.2002 – 10.ІІІ. 2008 г.), съдът е приел, че вземането не е погасено по давност, която е 3 – годишна, съгласно чл. 111 б. ”в” ЗЗД. Изложил е, че за най-старото претендирано вземане, посочено в изпълнителния лист – 29.Х.2002 г., давността изтича на 29.Х.2005 г., която давност е прекъсната с предприетите от кредитора действия по събиране на вземането на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД: с молба от 27.VІІІ.2003 г. и нова молба от 29.ІІ.2008 г. Съдът е посочил, че по висящото изп.д. №596/2003 г. на СИС при Ш., последното извършено действие относно запорното съобщение е от 29.ІХ.2003 г., което прекъсва давността и от което започва да тече нова давност и че за периода на висящо изпълнително дело давност не тече, на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД, вр. ППлВС №3/1980 г., като прекратяването на изп.дело на основание чл. 330 ал. 1 б. ”д” ГПК(отм.), не заличава прекъсването на давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД и предприетите изпълнителни действия и че от прекъсването тече нова давност, която към 4.ІV.2008 г. – датата на предявяване на иска, не е изтекла.
С оглед изложеното посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос за погасителната давност за вземане, за принудителното събиране на което е било образувано изпълнително производство, е релевантен, тъй като от него зависи изхода на спора. Въпросът за погасителната давност, която е 3-годишна, съгласно чл. 111 б. ”в” ЗЗД, е решен в съответствие със задължителната съдебна практика – ППлВС №3/1980 г. по въпросите за спирането и прекъсването на давността и постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдилища Р.№76/7.VІ. 2011 г. по т.д.№634/2010 г., Р.№31/9.ІХ.2010 г по т.д.№ 400/2009 г. и Р.№233/12.VІІ.2011 г. по №124/2010 г. по въпроса за прекратяването “ex lege” на изпълнителния процес по чл. 330 ал. 1 б.”д” ГПК (отм.), когато в продължение на 2 години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия. По последния въпрос, дори и да е била налице противоречива съдебна практика, съдържаща се в посочените от жалбоподателя съдебни актове, същата е преодоляна с постановените от ВКС решения на основание чл. 290 ГПК.
Въззивният съд не е разрешил изложения материалноправен въпрос в противоречие с посочената задължителна съдебна практика, – ППлВС №3/1980 г. и цитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК. След като погасителната давност е била прекъсната с последното извършено изпълнително действие на 29.ІХ.2003 г. по изп.д.№ 596/ 2003 г. на СИС при Ш. и защото не е текла на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД за период от 2 години – до 29.ІХ.2005 г., когато са били налице условия за прекратяване на изп.дело на основание чл. 330 ал. 1 б. ”д” ГПК(отм.), давността е продължила да тече от 29.ІХ.2005 г. С подаването на молба до ЧСИ на 29.ІІ.2008 г. за образуване на изп.д., отново е прекъсната и не е изтекла към датата на предявяване на иска 4.ІV.2008 г. Съобразно така решения материалноправен въпрос, като е отхвърлил в посочения размер отрицателния установителен иск, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №235 от 29.ХІІ.2010 г. по т.д.№ 589/ 2010 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.