О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
С. 02.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 510/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 36 от 17.ІІ.2011 г. по т.д. № 6/ 2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено Решение № 17 от 12.Х.2010 г. по т.д. № 11/ 2010 г. на Габровски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 92 ЗЗД и е постановено друго, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 42 090 лв. – частична претенция за неустойка в общ размер 126 040 лв. върху тримесечна вноска 23 000 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на касационни основания жалбоподателят сочи, че по въпроса за преценката за нищожност на неустойка, извършена към сключването на Споразумение от 3.ХІ.2006 г., съдът е извършил в противоречие с т.3 на ТР №1/15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че в ТР е прието, че преценката за нищожността на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, се прави към датата на сключване на договора, като са дадени разяснения, че неустойка, уговорена без краен предел и без фиксиран срок, не може да бъде преценена към датата на сключване на договора, поради това, че преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност, не може да се направи към този момент, а към момента на неизпълнение на договора. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмено Становище, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване и по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба по същество. Ответникът по жалбата И. Д. – ЕТ с фирма ”К. Д. – И. Д.” – от [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника, не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск, който е уважен, както и че цената му не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът за договорна неустойка върху тримесечна вноска с падеж 30.І.2007 г. по т.4.1 от Споразумение от 3.ХІ.2006 г., е отхвърлен за 42 090 лв., за която сума е уважен и не са уважени възраженията на ответника, включително това за нищожност на неустойката по т.7 на Споразумението ”0.5% дневно върху забавената вноска до деня на плащането”. Съдът е приел, че със Споразумението от 3.ХІ.2006 г. ответникът е признал задължения към кредиторите си общо 90 872.48 лв. за извършени услуги и изработена продукция, за които по делото е установено, че към кредитора [фирма] са възникнали през 2002 г., 2003 г. и 2004 г., и към кредитора [фирма] – през 2005 г. и 2006 г. Съдът е посочил, че включената клауза за неустойка, има обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и с оглед продължителния период на неиздължаване на сумите, които длъжникът е признал със Споразумението и се е задължил да изпълни, които суми са възникнали много преди сключването му, неустойката най-вече обезпечава изпълнението на задължението и уговорена между търговци в размер по 0.5% дневно върху забавената вноска до деня на плащането – без краен предел, не е нищожна, съгласно т.3 на ТР №1/15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Изложеният от жалбоподателят въпрос за преценката дали е нищожна договорна неустойка поради противоречие с добрите нрави, е релевантен за делото, тъй като обуславя изхода на делото. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика – т.3 на ТР №1/15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В това ТР е прието, че преценката за нищожност на неустойка поради накърняване на добрите нрави, се прави за всеки конкретен случай съобразно конкретните факти и обстоятелства. ВКС е посочил, че е нищожна неустойка, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и че не е нищожна неустойка само затова, че е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. ВКС е изложил, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и че прекомерността се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Въззивният съд, в съответствие с посоченото ТР и като е изложил въз основа на конкретните данни по делото защо приема, че неустойката най-вече обезпечава изпълнението на дълго непогасени задължения на длъжника, съгласно сключеното Споразумение и че същата не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е направил извода,който не противоречи на установената съдебна практика, че не е нищожна неустойката само затова, че е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който да се начисли. Като не е уважил при тези данни възражението за нищожност на уговорената с т.7 от Споразумението неустойка, съдът не е решил релевантния за делото въпрос в противоречие със съдебната практика.
С оглед изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Неоснователно е искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция, тъй като от представения Договор за правна защита и съдействие № 10/21.ІV. 2011 г. за договорено възнаграждение 2903 лв., не е видно същото да е внесено – не е налице условието на чл. 78 ал. 1 ГПК да са платени от ответника по жалбата разноски за възнаграждение на адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 36 от 17.ІІ.2011 г. по т.д. № 6/ 2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.