1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№595
Гр. София23.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Л. И.
Е. В.
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 684/2010 г
Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] и Н. С. К. от [населено място] подадена от чрез процесуалния им представител адвокат В.Х. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 144/22.03.2010 г. постановено по гр.д.№ 2922/2009 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, търговско отделение, ІV-4 състав постановено на 15.06.2008 г. по т.д.№ 556/2008 г., с което е отхвърлен предявеният срещу [фирма] [населено място] иск по чл. 254 ГПК /отм./, с който се иска да се признае за установено, че ищците-касатори не дължат сумата от 12000 лева, която са осъдени солидарно да заплатят на ответника по издадения в негова полза по реда на чл.237 ал.1 ГПК /отм./ изп.лист по гр.д.№ 31584/2007 г. на СРС, 52 състав въз основа на запис на заповед от 01.08.2007 г. с издател ищцовото О. и авалист Н. К., предявен за плащане на 12.12.2007 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие с процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса по иска по чл.254 ГПК /отм./ съдът е отхвърлил предявеният отрицателен установителен иск, като е приел, че ищците имат качеството на солидарни длъжници по издадения запис на заповед. Навеждат се доводи, че необосновано съдът е приел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, въпреки твърдяното от ищците обстоятелство, че датата на издаване и датата на предявяване не са попълнени от издателя при подписването му, а са били изписани впоследствие, което според касаторите води до отпадане на менителничния характер на документа.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК предвид твърдяната липса на съдебна практика по поставените материалноправни и процесуални въпроси относно: начина на попълване на реквизитите на записа на заповед от страните при липсата на изрична предварителна уговорка за това, както и за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса при установяване дължимостта на вземането въз основа на издаден запис на заповед като абстрактна сделка и връзката му с твърдяното каузално правоотношение между страните.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по направените оплаквания и допустимостта за касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че същата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение като е направил извода за неоснователност на предявения иск по чл.254 ГПК /отм./. За да отхвърли иска съдът е приел, че процесния запис на заповед от 01.08.2007 г. е редовен от външна страна менителничен ефект, съдържа всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ и като частен диспозитивен документ се ползува с формална доказателствена сила, че посоченото за издател лице е негов автор, а ответницата Н. К. има качеството на авалист. Автентичността на подписа на издателя и авалиста на ценната книга е установен от назначената по делото графологическа експертиза. Анализирайки целия доказателствен материал по делото съдът е приел, че записът на заповед е издаден, за да гарантира вземането на ответното дружество произтичащо от трайни търговски отношения при които ответникът е доставял на дружеството на ищеца хранителни стоки, чиято продажба последното е реализирало в своите магазини. Точно във връзка с неизпълнение на задължението по тези доставки като доказателство по делото е представено решение на СГС от 07.08.2009 г. по гр.д.№ 34828/2008 г., с което [фирма] е осъдена да заплати на [фирма] неплатена цена на закупени стоки по седем фактури от месеците юни и юли 2007 г. При тези фактически данни, като е взел предвид разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса по чл.254 ГПК /отм./ съдът е приел, че е установена дължимостта на сумата по издадения запис на заповед, който обезпечава вземането по каузалната сделка, докато ищецът-длъжник не е доказал правоизключващите и правоунищожаващите си възражения, поради което искът му е отхвърлен като неоснователен.
С оглед изложеното и предвид допълнителното изложение към касационната жалба, въззивното решение съдържа произнасяне по релевантен за спора материалноправен въпрос относно дължимостта на вземането по издадения изпълнителен лист и свързания с това процесуален въпрос за разпределението на доказателствената тежест между страните в производството по чл.254 ГПК /отм./. По отношение на така посочените въпроси, обаче не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Въпросът относно начинът на попълване на данните в записа на заповед е фактически, а не правен и по него ВКС не дължи произнасяне.
Поставения процесуален въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.254 ГПК /отм./, според която в производството по този иск взискателят по издадения изпълнителен лист следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът-възраженията си срещу това вземане. За разпределението на доказателствената тежест е без значение процесуалното качество на страната в процеса, а отношението й към спорното право-дали страната твърди, че то съществува или отрича съществуването му. В този смисъл са решенията на следните дела на Търговска колегия на ВКС: р. по т.д.№ 901/2009 г. – І т.о.; р. по т.д.№ 1160/2010 г. на ІІ т.о., р. по т.д.№ 575/2009 г. на ІІ т.о., р-. по т.д.№ 901/2009 г. на І т.о., р. по т.д.№ 1074/2009 г. на І т.о., р. по т.д.№ 634/2009 г. на ІІ т.о., р. по т.д.№ 213/2010 г. и др.постановени по реда на чл.290 на новия ГПК. В конкретния случай по делото е безспорно установено авторството на издателя и авалиста на процесния запис на заповед, както и обстоятелството, че документът съдържа необходимите реквизити предвидени в чл. 535 ТЗ, които го правят редовен от външна страна. Издателят му не е изложил конкретни факти станали причина за издаването на записа на заповед и срещу вземането на ответника, а авалистът няма право да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед – в този смисъл р. № 17/21.04.2011 г. по т.д.№ 213/2010 г. на ВКС – ТК, ІІ г.о. Общото оспорване на вземането по редовния от външна страна менителничен документ не представлява възражение на длъжника срещу вземането. Само при направени конкретни възражения поемателят по записа на заповед ще трябва да докаже фактите от които вземането произтича, включително каузалното правоотношение-в този смисъл р. № 173/12.01.2011 г. по т.д.№ 901/2009 г. на ВКС-ТК, І т.о. Обжалваното решение е съобразено с цитираната задължителна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, шести състав № 144/22.03.2010 г.постановено по гр.д.№ 2922/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: