2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 805
гр. София, 23.12.2009 година
ВЪРХОВЕН 1САСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 701 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Е. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. К. С. Л. срешу решение № 105 от 10.04.2009г. по в. гр. дело № 103/2009г. на Окръжен съд Стара Загора, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 40 от 04.12.2008г. по гр. дело № 908/2008г. на Старозагорски районен съд и е отхвърлен предявеният от М. К. Е. от [населено място] против С. С. П. от [населено място], [община] иск за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 23.03.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2008г. до окончателното изплащане на сумата, и ищцата е осъдена да заплати на ответницата сумата 950 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в писмено изложение обосновава допускането на
касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ въпросът следва ли ищецът да доказва каузалната сделка или каузалната сделка подлежи на установяване само ако менителничният ефект е недействителен поради липса на форма, нищожен поради липса на реквизит, е решен в противоречие с решение № 1414/29.10.2003г. по гр. дело № 2264/2002г., ВКС, II т. о. и се решава противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК; 2/ разрешаването на въпроса за доказателствената тежест при предявен иск на основание документ по чл. 417, т. 9 ГПК и следва ли при липса на искане за конверсия на абстрактната сделка в каузална, да се установява наличието на каузална сделка, ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК.
Ответницата С. С. П. от [населено място], [община] чрез процесуалния си представител адв. Д. И. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
За да отмени първоинстанцонния съдебен акт и отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че действително е налице договор за заем между страните, от който произтича отразеното в записа на заповед от 23.03.2007г. задължение. Изложил е съображения, че има нередовност относно реквизитите, съдържащи се в записа на заповед -мястото на издаване е било [населено място], а в записа на заповед е отразено [населено място]. По отношение на каузалната сделка въззивният съд е обсъдил свидетелските показания, като не е кредитирал показанията на свидетеля Е. поради наличието на противоречия в тях и близките родствени отношения между свидетеля и ищцата.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
Посочените от касатора процесуалноправни въпроси се отнасят до необходимостта от установяване на каузалната сделка и разпределяне на доказателствената тежест при осъдителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ /погрешно посочено от съдилищата правно основание чл. 422 ГПК/ за заплащане на сумата по записа на заповед: следва ли ищецът да доказва каузалната сделка или каузалната сделка подлежи на установяване само ако менителничният ефект е недействителен поради липса на форма, нищожен поради липса на реквизит. Тези въпроси са релевантни за настоящия правен спор.
Налице е съдебна практика на ВКС по въпроса за връзката между записа на заповед и конкретното каузално правоотношение като причина за неговото издаване и произтичащия от това процесуалноправен въпрос, свързан с разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявения пряк осъдителен иск срещу издателя на ефекта. В решение № 121/01.07.2009г. по т. дело № 55/2009г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение е приел, че право на кредитора е да предяви иска, основан на менителничните му права, но при този иск той трябва да докаже съществуването на вземането си и неговия размер, както и причината за издаване на процесния запис на заповед с оглед признанията на самия ищец, т. е. каузалното правоотношение. Записът на заповед е абстрактна сделка и за разлика от каузалната сделка не съдържа основание с оглед действителността му. Независимо от това, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В настоящия случай в първото съдебно заседание на 11.11.2008г. ищцата чрез процесуалния си представител адв. Л. е заявила, че записът на заповед гарантира връщането на заем, предоставен от ищцата на ответницата, а в отговора на исковата молба ответницата е направила възражение, че записът на заповед е издаден като гаранция във връзка с евентуални липси от работата й като продавачка в магазин на [фирма]. Следователно доказателствената тежест за установяване наличието на договор за заем се носи от ищцовата страна. В този смисъл посоченият от касатора правен въпрос е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение при спазване на константната практика на ВКС.
Позоваването на противоречие с решение № 1414/29.10.2003 г. по гр. дело № 2264/2002 г. на ВКС, II т. о. е неоснователно, поради това, че с него не е прието, че задължението на съда да изследва наличието на каузалното правоотношение отпада, ако всички реквизити на записа на заповед са налице. Напротив, с посочения съдебен акт решаващият съдебен състав е изложил съображения, че след проверка на формалната страна на записа на заповед съдът по същество трябва да провери фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението или неизпълнението на задълженията по каузалната сделка, респективно за съществуването или не на вземането.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Позоваването на решение № 1/14.02.2005г. по в. гр. дело № 272/2004г. на ВТАС не обосновава наличието на противоречива съдебна практика по основния за спора процесуалноправен въпрос, тъй като се касае за инцидентен случай, след който има постановени съдебни решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, с които съдилищата следва да се съобразяват.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По горепосочените правни въпроси съществува трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и с която въззивният съд се е съобразил.
По изложените съображения се налага извод, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се присъждат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответната страна направените от последната разноски за настоящото производство в размер 400 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
5
5
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105 от 10.04.2009г. по в. гр. дело № 103/2009г. на Окръжен съд Стара Загора, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА М. К. Е. от [населено място], [улица], ап. 19 да заплати на С. С. П. от [населено място], [община], [улица] на основание чл. 78 ГПК сумата 400 лв. /четиристотин лева/ -разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.