1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№582
Гр. С., 01.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 626/2011 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Т.Т. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-А въззивен състав постановено на 04.02.2011 г. по гр.д.№ 3124/2008 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение Софийски районен съд, 32 състав в частта му, с която е осъден Н. исторически музей по предявения евентуален иск по чл.26 ал.1 пр.1 във вр.с чл. 34 ЗЗД да предаде на [фирма] описаните в решението движими вещи, въззивният съд решавайки спора по същество е отхвърлил като неоснователен предявеният от касатора евентуален иск.
В касационната жалба се правят подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил материалния закон, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи за погрешно тълкуване и прилагане от съда на нормата на чл.34 ЗЗД.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т. 3 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е свързан с приложението на нормата на чл.34 ЗЗД и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: „Основателността на иска по чл.34 ЗЗД обусловена ли е от предявяването на отделен иск за обявяване на сделката за нищожна?”. Позовава се на цитираните в изложението съдебни актове на ВКС и различни съдилища в страната, както и на приложените към жалбата ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр.д.№ 1/79 г.; р. 257/24.03.2010 г- по гр.д.№ 508/2009 г. на ВКС, ГК.І г.о.; р. 667/14.10.2009 г. по гр.д.№ 402/2008 г. на ВКС, ГК-ІІІ г.о. и определение № 99/06.02.2009 г. по гр.д.№ 2991/2008 г. на ВКС, ГК-ІV г.о.
Ответниците по касационната жалба Национален исторически музей /Н./ [населено място] и Драматичен театър „С. и смях” [населено място] не изразяват становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу Н. евентуален иск по чл. 34 във вр.с чл.26 ал.1 пр.първо ЗЗД. Предмет на делото е иск за връщане на даденото по нищожен договор за дарение на движими вещи. Решаващите мотиви на съда, за да отхвърли като неоснователен предявения иск са, че събраните доказателства въобще не установяват наличието на сделка между ищеца и Н., която евентуално да се преценява като нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД и като последица да породи задължение за връщане на полученото по нея от страна на ответника на основание чл.34 ЗЗД.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора в изложението му материалноправен въпрос свързан с приложението на нормата на чл.34 ЗЗД е ирелевантен, тъй като отговорът му е без значение за крайния изход на делото. Съгласно постоянната и непротиворечива практика на ВКС цитираната норма няма самостоятелно приложение, а урежда последиците когато договорът бъде признат за нищожен или унищожен. В този смисъл е ППВС № 1/79 г., както и приложеното към касационната жалба р. 257/24.03.2010 г. по гр.д.№ 508/2009 г. на ВКС, ГК-І г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая, обаче, с оглед данните по делото въобще не е доказано наличието на сключен договор за дарение между ищеца /с предишно наименование [фирма] / и Националния исторически музей. Това е така, защото Анексът № 4 към договор № 229-Д/01, на който се позовава ищецът-касатор е подписан на 17.01.2006 г. между [фирма] и Нов драматичен театър „С. и смях” и в него не участвува Н.. При тези фактически данни не е налице нито една от хипотезите на чл. 225 ал. 2 ЗЗД. Съгласно ал.2 на цитирания текст, дарението на движими вещи трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаването им. Писмен договор между страните няма. Липсват и данни за предаването на процесните вещи от [фирма] на Н., тъй като към него момент същите са се намирали в театър „С. и смях” предадени му от ищеца на основание сключения между тях договор за реклама от 12.09.2001 г. и продължили да бъдат там и след изтичане срока на цитирания анекс – 31.12.2006 г. Според чл.225 ал.1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема, каквито доказателства по делото ищецът не представя, а съгласно чл.226 ал. 1 ЗЗД обещанието за дарение не произвежда действие. Що се отнася до конкретните изводи на съда направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-А въззивен състав постановено на 04.02.2011 г. по гр.д.№ 3124/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: