1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
Гр. С., 22.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б.,Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 412/2010 год.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. М. от[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд постановено на 13 юли 2009 год. по гр.д.№ 2249/2008 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на С. районен съд от 04.04.2008 г. по гр.д.№ 2845/2006 год. в частта с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма][населено място] иск по чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на ПТП на 16.04.2002 год. за сумата 4316 лева представляваща разликата над присъдените 820.40 лева до претендираните 5136 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи относно размера на дължимото обезщетение. Навеждат се доводи, че при наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „гражданска отговорност” и настъпило застрахователно събитие, застрахователят на делинквента дължи в пълен размер обезщетение за нанесени имуществени вреди.
В допълнително изложение към касационната жалба обосновавайки основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, касаторът твърди най-общо че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл.45 ЗЗД и задължението на застрахователя по застраховка гражданска отговорност да покрие изцяло неимуществените и имуществените вреди причинени на пострадалия от виновния застрахован водач на МПС. Твърди, че е налице противоречива съдебна практика по този въпрос, който е от съществено значение точното прилагане на закона за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма][населено място] не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният срещу застрахователя на делинквента иск по чл. 407 ал.1 /отм./ ТЗ за разликата над присъдения до претендирания размер на обезщетението за имуществени вреди. Въз основа на извършена цялостна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства и събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в резултат на процесното ПТП касаторът действително е получил множество тежки увреждания, за които с решение от 23.12.2004 год. постановено по гр.д.№ 397/2003 г. на СГС /водено между същите страни/ застрахователят е бил осъден на основание сключена застраховка „гражданска отговорност” с виновния водач на МПС причинил катастрофата да заплати следващите се неимуществени вреди. С това решение е прието съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в съотношение 1/10 част. Анализирайки събраният по делото доказателствен материал, включително заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи съдът е приел, ч отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана и по отношение на претърпени имуществени вреди в размера, в който са доказани от пострадалото лице. Конкретният размер на дължимото обезщетение е определен в пряка зависимост от доказателствата по делото, като на основание чл. 220 ГПК /отм./ зачитайки силата на пресъдено нещо на цитираното по-горе решение е съобразен и установения процент на съпричиняване съгласно чл.51 ал. 2 ЗЗД.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е посочил релевантният за делото материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо че се касае за правилното прилагане на чл.45 ЗЗД във вр.с чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ при определяне на дължимото обезщетение. По този въпрос е налице константна съдебна практика на ВКС обобщени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 4/23.12.1968 г., с която съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Целта е да се постигне пълно обезщетяване на действителните имуществени вреди в резултат на увреждането. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти и доказателства специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона. Що се касае до преценката на тези доказателства и факти по делото относими към определянето на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за пълно обезщетяване и съобразяване налице ли е съпричиняване и в каква степен от страна на пострадалия, това е въпрос за обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за незаконосъобразност и необоснованост изразяваща се в погрешно тълкуване на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, въззивно отделение, ІV-Г състав постановено на 13.07.2009 г. по гр.д.№ 2249/2008 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: