9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
С., 23.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА Б.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 848/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Шериф Х. – от [населено място] срещу Решение № 64 от 5.V.2011 г. по гр.д. № 135/ 2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №46 от 7.І.2011 г. по гр.д. №189/ 2010 г. на Разградски окръжен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК, предявен от Невен О. Х. – от [населено място] срещу Б. Шериф Х. – от [населено място], е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца 20 000 евро по Запис на заповед от 12.ІІІ.2007 г., със законната лихва от подаване на заявлението, и разноските, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 47/2010 г. на Р., с оплакване, че е неправилно. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че по процесуално – правния въпрос: към кой момент следва да бъде установено съществуването на вземането – към датата на подаване на заявлението или и по време на производството по иска по чл. 422 ГПК, съответно следва ли да се вземе предвид настъпилото по време на делото погасяване на вземането или длъжникът следва да установи погасяването пред съдебния изпълнител или в друго производство, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като въпросът не е бил предмет на обсъждания, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят счита, че материалноправният въпрос: при липса на каузално правоотношение може ли съдът да приеме, че ответникът има задължение към ищеца, се решава противоречиво от съдилищата – Р.№1270/20.Х.1999 г. по гр.д. № 564/1999 г. и Р.№219/17.ІІ.2010 г. по гр.д.№ 752/2009 г., двете на ВКС, в които е прието, че нашето право не познава абсолютно абстрактните сделки и във всички случаи е необходимо да се установи наличието на каузално задължение. По този въпрос жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, и като сочи Р. №121/1.VІІ.2009 г. по т.д.№ 55/2009 г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК, счита, че по въпроса е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Невен О. Х. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за установяване на вземането по чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен иска по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че е истински документ Запис на заповед от 12.ІІІ.2007 г., с който Б. Шериф Х. – от [населено място] се е задължил да плати на Невен О. Х. 20 000 евро, с падеж 12.ІІІ.2007 г., като е неоснователно оспорването от длъжника на авторството, което е установено от изслушаните съдебно – почеркови експертизи, неоснователно е и възражението на длъжника за недействителност на записа на заповед досежно липсата на реквизити по чл. 535 ТЗ и наличие на поправки. При отсъствие на твърдения от ищеца за връзка между записа на заповед и конкретна каузална сделка, и при отсъствие на твърдения от ответника за каузално правоотношение, релевирано в допустимите затова процесуални срокове, съдът не е изследвал каузално правоотношение. По възражението на длъжника, направено във въззивното производство, че е погасил задължението си чрез плащане, съдът е посочил, че с оглед характера на иска по чл. 422 ал. 1 ГПК, който се счита предявен от момента на заявлението, към който момент се считат настъпили материалноправните и процесуалноправните последици от предявяването му, и с оглед ограничения му предмет: да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, съдът е приел, че съществуването на дълга следва да е налице към момента на заявлението. Изложил е, че правопогасителни възражения, основани на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и изпълнителния лист (при допуснато незабавно изпълнение), са ирелевантни за делото и наведеното от длъжника извършено плащане, като основано на факти, осъществили се извън релевантния за делото период, следва да се остави без разглеждане – плащането може да бъде зачетено от съдебния изпълнител в рамките на принудителното изпълнение, а ако погасяването е станало по друг начин – длъжникът може да се защити по исков ред – чл. 439 ГПК.
По изложения разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, с оглед данните по делото, следва да се посочи релевантният за спора процесуалноправен въпрос: ако длъжникът представи във въззивното производство доказателства за настъпило погасяване на вземането на кредитора, следва ли въззивният съд да ги вземе предвид и как тези доказателства ще се отразят на изхода на делото по иска по чл. 422 ГПК. Този въпрос е важен за делото, тъй като от решаването му зависи изходът на спора – ако длъжникът е изпълнил задължението си към кредитора въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист и преди да се разреши със сила на пресъдено нещо въпросът за установяване на вземането на кредитора спрямо длъжника, съдът ще зачете плащането, но няма да обезсилва изпълнителния лист. По този въпрос няма установена съдебна практика, затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Релевантен за делото е изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, който въпрос с оглед данните по делото и правомощието на ВКС, съгласно т. 2 на ТР №1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, да уточни и конкретизира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се формулира: за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, като причина за издаването му, и свързания с него процесуално – правен въпрос:кога следва да се доказва каузалното правоотношение и чия е доказателствената тежест на страните. Тези въпроси са решени от въззивнвия съд в съответствие с установената съдебна практика, изразена в постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдилища – Р.№173/12.І.2011 г. по т.д. № 901/ 2009г. на ТК, І отд. и Р.№ 5/2.ІІ.2012 г. по т.д. №75/ 2011 г. на ТК, І отд. Тази практика е в смисъл, че кредиторът, независимо от процесуалното си качество, следва да докаже юридическия факт, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си, и когато длъжникът (издател на записа на заповед) не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, кредиторът (поемател по ефекта) не е длъжен да доказва фактите, от които вземането произтича, като в производството по чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение, само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова и в този случай тежестта на доказване е на ищеца (поемател по записа на заповед). Въззивният съд, като е съобразил, че липсва направено от длъжника възражение в срока по чл. 131 ГПК за съществуването на каузално отношение, за обезпечаването на изпълнението на което е издаден записът на заповед, в съответствие с посочената съдебна практика е приел, че кредиторът (поемател) не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка и е уважил иска на кредитора за установяване на вземането по редовен запис на заповед. Както сочи и жалбоподателят, в посочените Р.№1270/20.Х.1999 г. по гр.д.№564/ 1999 г. и Р.№219/17.ІІ.2010 г. по гр.д.№ 752/2009 г., двете на ВКС, е прието, че нашето право не познава абсолютно абстрактните сделки и е необходимо да се установи наличието на каузално задължение, но тези решения са неприложими в настоящия случай, тъй като са постановени при направени възражения за наличие на каузално правоотношение, каквото в случая не е налице – нито ищецът, нито ответникът поддържат да е налице такова правоотношение. Тъй като жалбоподателят не доказва изложените въпроси да се решават противоречиво от съдилищата, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като с въззивното решение изложените въпроси са решени в съответствие с установената съдебна практика по тези въпроси,посочена по-горе. Посоченото от жалбоподателя Р.№121/1.VІІ. 2009 г. по т.д.№55/2009 г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК, няма приложение в случая, тъй като е постановено по дело, по което длъжникът е възразил за създадено с кредитора каузално првоотношение по договор за заем, каквото възражение липсва по настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 64 от 5.V.2011 г. по гр.д. № 135/ 2011 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса 782.40 лв., на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.ІІ.2008 г.), при неизпълнение на което, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване за разглеждане на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Установителен е искът.Трябваше да е осъдителен.
Ако
Ако по време на