О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. София, 07.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 156 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. З. Н. от гр. Х. чрез процесуален представител адв. Б срещу определение № 847 от 21.11.2008г. по ч. гр. д. № 1176/2008г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено определение от 29.08.2008г. по гр. д. № 140/2008г. на Окръжен съд Хасково и издадената въз основа на него обезпечителна заповед. С първоинстанционното определение е допуснато обезпечение на предявения от П. З. Н. от гр. Х. срещу „М” ООД, гр. Х. иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ чрез налагане на възбрана върху два недвижими имота.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно. Прави оплакване, че съдът неправилно е приел, че обезпечителната мярка – възбрана върху недвижим имот, е неадекватна спрямо накърненото материално право, и не е обсъдил, че с иска за защита на правото му на членство в дружеството по същество се търси защита и на правото на ликвидационен дял, дружествен дял и дивиденти, които са имуществени права. Поддържа становище, че единият от исковете по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решението на ОС за освобождаването на ищеца като съдружник е и с основание чл. 71 от ТЗ. Частният жалбоподател инвокира доводи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – въпросът дали обезпечителната мярка възбрана върху недвижим имот обезпечава осъществяването на имуществените права /правото на дивидент, ликвидационен дял и дружествен дял/ по решението, когато се касае до защита на членствено правоотношение.
Ответникът „М” ООД, гр. Х. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да направи извод за неправилност на първоинстанционното определение, а следователно и за неоснователност на молбата за допускане на обезпечение, въззивният съд е приел, че обезпечителната мярка е неадекватна спрямо накърненото материално право. Изложил е съображения, че обезпечение на иска се допуска, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, но в процесния случай посочените предпоставки не са налице. Касае се до защита на членствено правоотношение, респективно до отмяна решение на общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност и обезпечителната мярка „възбрана върху два недвижими имота” не може да изпълни предвидените от законодателя функции.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
С оглед доводите на частния жалбоподател и данните по делото същественият материалноправен въпрос е дали обезпечителната мярка „възбрана върху недвижим имот” е подходяща за предявения иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ – отмяна на решение на общо събрание на дружество с ограничена отговорност за освобождаване на ищеца като съдружник и управител на дружеството.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросът дали посочената от ищеца обезпечителна мярка е подходяща за обезпечаване на предявения иск е конкретен, като по всяко дело следва да се прави отделна преценка налице ли са кумулативно дадените в чл. 391, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на исканото обезпечение /допустимост и вероятна основателност на иска, интерес от обезпечението, респективно обезпечителна нужда/ и дали конкретната обезпечителна мярка е адекватна за съответния иск. Решаването на съществените за обезпечителното производство въпроси не може да се разглежда като допринасящо за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Регламентацията на обезпечителното производство относно предпоставките за допускане на обезпечение, видовете обезпечителни мерки и начините за налагането им, съдържаща се в новия ГПК, не се отличава съществено от предходната уредба в отменения ГПК. Формираната от ВКС съдебна практика по чл. 310, ал. 1 от ГПК /отм./ в хипотезите, когато е действал като въззивна инстанция по отношение актовете по чл. 308 и сл. ГПК /отм./, е относима и приложима и към настоящия момент с оглед аналогичната разпоредба на чл. 391, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото в частната касационна жалба и изложението основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 847 от 21.11.2008г. по ч. гр. д. № 1176/2008г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: