Определение №359 от 19.5.2010 по ч.пр. дело №276/276 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  359
 
гр. София,  19.05.2010 година
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                                        ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
                                                                                       БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 276 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „Б”АД гр. С. срещу определение № 1* от 27.10.2009 г. по ч.гр.д. №870/09 на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 959 от 25.06.2009 г. по ч.гр.д. № 1975/09 по описа на ПРС за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима – подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК.
Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение, с което е потвърдено определение по чл. 390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск не попада в категорията на такова преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства хода на определено производство, нито от друга страна дава разрешение по същество на конкретен правен спор . Определението за допускане на обезпечение служи единствено за да се гарантира осъществяването на правата по бъдещо съдебно решение по съответен правен спор, без с него да се дава разрешение по същество на същия.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата касационна жалба определение е съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК и следователно жалбата е недопустима като такава следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на пълномощника на „Б”АД гр. С. срещу определение № 1* от 27.10.2009 г. по ч.гр.д. №870/09 на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 959 от 25.06.2009 г. по ч.гр.д. № 1975/09 по описа на ПРС за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок пред друг състав на ВКС.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top