О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. София, 12.01.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 674 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. „Б” АД, гр. С. срещу определение № 789 от 09.06.2009г. по ч. гр. д. № 1191/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на З. „Б” АД, гр. С. срещу определение на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав от 27.02.2009г. по гр. д. № 1848/2008г. в частта му, с която не е приет за съвместно разглеждане предявеният от З. „Б” АД, гр. С. с молба от 25.09.2008г. иск по чл. 86 ЗЗДза сумата 7 468,35 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 29.10.2006г. до 27.08.2008г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение. Излага доводи, че определението на Софийски градски съд подлежи на обжалване, тъй като по своя характер представлява определение за връщане на исковата молба. Поддържа становище, че се касае за съединяване на искове срещу едно и също лице, като искът за лихва е акцесорен по отношение на иска по регресното притезание. Не е предявен нов иск с допълнителния отговор, а е предявен преди това, поради което неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 372, ал. 2 ГПК. Неоснователно е позоваването на чл. 214, ал. 1 ГПК поради това, че не е направено изменение на главния иск, а е предявен акцесорен иск, за който са приложими правилата за исковете, включително и обжалването на определенията, свързани с допустимостта им. Частният жалбоподател моли определенията на САС и СГС да бъдат отменени.
Ответникът „Д” АД, гр. С. не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на З. „Б” АД, гр. С. срещу определение на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав от 27.02.2009г. по гр. д. № 1848/2008г. в частта му, с която не е приет за съвместно разглеждане предявеният от З. „Б” АД, гр. С. с молба от 25.09.2008г. иск по чл. 86 ЗЗ. за сумата 7 468,35 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 29.10.2006г. до 27.08.2008г., Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба е недопустима поради това, че определението на СГС не подлежи на обжалване. Изложил е съображения, че определението, с което не се допуска изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК /общия случай/, както и определението по чл. 372, ал. 2 ГПК, което се отнася до изменение на иск по търговско дело, не попадат в нито една от хипотезите на чл. 274 ГПК – не е посочена в закона изрична възможност за обжалването им, респективно не преграждат по-нататъшното развитие на делото, тъй като процесът продължава по предявения първоначален иск, а ищецът може да предяви новия си иск в отделно производство и евентуално да иска съединяване на делата по чл. 213 ГПК, ако са налице предпоставките за това.
Разсъжденията на въззивния съд относно необжалваемост на определението, с което не се допуска изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК /общия случай/, както и определението по чл. 372, ал. 2 ГПК, по принцип са правилни, но в настоящия случай не се касае до изменение на предявения с исковата молба иск за заплащане на сумата 28 279,32 лв. – възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение, а до предявяване с отделна молба на отделен иск, различен от главния, а именно за заплащане на сумата 7 468,35 лв. – законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 29.10.2006г. до 27.08.2008г.
Исковото производство се образува по подадена от ищеца искова молба по реда на раздел І, глава ХІІІ ГПК. Когато в хода на образуваното вече исково производство ищецът предяви нов иск, който иска да бъде разгледан заедно с главния, включително и иск за заплащане на лихва за забава, първоинстанционният съд следва да разпореди молбата с допълнително предявения иск да бъде образувана в отделно производство и едва след това, ако са налице предпоставките на чл. 213 ГПК двете дела могат да бъдат съединени. В този смисъл са правилни съображенията на въззивната инстанция, че определението на СГС не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение счита, че обжалваното определение е правилно в крайния си извод, поради което следва да бъде потвърдено. След връщане на делото в СГС предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗ. за заплащане на сумата 7 468,35 лв. – лихва за забава върху застрахователното обезщетение в размер 28 279,32 лв. за периода от 29.10.2006г. до 27.08.2008г., за който е внесена и дължимата държавна такса, следва да бъде образуван в отделно производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 789 от 09.06.2009г. по ч. гр. д. № 1191/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.