О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр. София, 30.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 637 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „И” Е. , гр. Я. ч. процесуалния му представител адв. А срещу определение № V-208/18.06.2009г. по ч. гр. д. № 270/2009г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, 5 въззивен състав, с което е отменено определението от 24.03.2009г. по гр. д. № 19/2009г. на Районен съд Малко Търново и е оставена без уважение молбата на „И” Е. , гр. Я. за допускане на обезпечение на предявения от него против „С”, гр. С. и „Н” Е. , гр. П. иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът има облигационно договорно право на ползване върху нает по силата на договор за наем от 17.01.2008г. описан недвижим имот със срок от десет години до 17.01.2018г., обективно съединен с евентуален иск по чл. 228 ЗЗД, ч. „спиране на изпълнението” по изп. дело № 20098780400202.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице допустимост, вероятна основателност на исковата претенция и обезпечителна нужда. В приложение към частната жалба частният жалбоподател сочи, че Бургаски окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за валидността на договора за наем на чужда вещ в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според частния жалбоподател въпросът кога един подлежащ на вписване акт се счита вписан по реда на ЗС е свързан с тълкуването и прилагането на чл. 44 във връзка с чл. 12 ПВ, по които разпоредби няма установена трайна практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Релевиран е довод, че процесуалноправният въпрос дали липсата на пасивна процесуална легитимация е основание за прекратяване на производството поради липса на абсолютна процесуална предпоставка или основание за отхвърляне на иска след произнасяне на съда по съществото на правния спор е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 224/2009г. на ВКС, ІІІ г. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът С. на б. х. , гр. С. ч. процесуалния си представител адв. Д. Д. оспорва частната касационна жалба по съображения изложени в писмен отговор и моли определението да не бъде допускано до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционното определение и е оставена без уважение молбата за обезпечение на предявения иск, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения:
Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу допуснатото обезпечение, като е проверил първоинстанционното определение и не се е произнесъл за първи път по искането за обезпечение на иска.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С оглед извода за недопустимост на частната касационна жалба не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „И” Е. , гр. Я. срещу определение № V-208/18.06.2009г. по ч. гр. д. № 270/2009г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, 5 въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.