Определение №776 от по търг. дело №743/743 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 776
 
София, 4.10.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи  декември две хиляди и девета година в състав:
 
 
     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
               ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                     ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 
т. дело № 743/ 2009   год.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Н” Е. – гр. Б. срещу Решение № 83 от 18.V.2009 г. по т.д. № 99/ 2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение № 536 от 26. ХІ.2008 г. по т.д. № 185/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от “Н” АД – гр. Б. срещу “К” ЕООД – гр. П. искове и е постановено друго, с което исковете са уважени и за: 8076.55 лв. – цена на доставена стока, и 1598.01 лв. – мораторна лихва, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи, че има няколко съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решени противоречиво от съдилищата: неправилно въззивният съд е приел, че има потвърждаване по смисъла на чл. 301 ТЗ. Жалбоподателят излага, че фактурите не отговарят на предвиденото в ЗСчет. съдържание и че ги е оспорил, обсъжда гласните доказателства и фактите по делото за неосчетоводяването на фактурите и незаприходяване на стоката в счетоводството му, позовава се и на счетоводната експертиза и прави оплакване за неправилност на извода за потвърждаване по чл. 301 ТЗ. Жалбоподателят възразява, че такова не е налице, отново обсъжда фактите по делото и сочи съдебна практика кога има веднага извършено противопоставяне – Р. 1859/2001 по гр.д. № 359/2001 г. на ВКС, кога потвърждаването се презюмира – Р.202/2007 г. по т.д. № 649/2006 г. на ВКС, както и решения на АС – Пловдив затова кога е налице категорично потвърждаване – при осчетоводяване на фактурите или частично плащане – Р. от 2003 г. по гр.д. № 962/ 2002 г. и Р. 670/2006 г. по гр.д. № 800/2005 г. Иска да се допусне касационно обжалване на решението.
Ответникът по касационната жалба “К” ЕООД – гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение в частта, с която са отхвърлени осъдителни искове, които са уважени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете и е постановено друго, с което са уважени и в тази част. Изложени са съображения, че е неоснователно оспорването от купувача на двустранно подписаните фактури, като липсват доказателства представителят на дружеството незабавно да се е противопоставил на действията на лицето, подписало фактурите и получило стоката, и е несериозно твърдението, че за тях купувачът е узнал при получаване на препис от исковата молба – получил е стоката, превозвана и доставяна в складовете му с негов превоз в продължение на повече от една година, не я е върнал и след получаване на препис от исковата молба. Като е приложил чл. 301 ТЗ, съдът е заключил, че са основателни исковете за плащане на цената и за изтекли лихви от получаване на стоката, които е уважил и в отхвърлената част.
Жалбоподателят не сочи кои са съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд, за които поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че се решават противоречиво от съдилищата. С оглед изложените оплаквания за неправилност на решението във връзка с приложението на чл. 301 ТЗ и посочената съдебна практика, настоящата инстанция може да изведе разрешените по делото прави въпроси, релевантни за спора, но без жалбоподателят да изложи съображения защо счита, че тези въпроси са решени при някоя от хипотезите по чл. 280 ал. 1 ГПК, не може да провери основателно ли е искането за допускане на касационно обжалване. Освен това в уводната част на Изложението жалбоподателят сочи, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, а с представените копия от решения на различни по степен съдилища, фактически се позовава на основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, въз основа на посочената съдебна практика за приложението на чл. 301 ТЗ и въз основа на доводите във връзка с оспорването на представените фактури. За да уважи иска за цената на доставените стоки, съдът е приел, че описаните във фактурите стоки са доставени и е неоснователно оспорването на фактурите от ответника. Фактурите не са единствено доказателствено средство за доставяне на стоката, в който смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че като е оспорил фактурите, не дължи плащане на цената. Фактурата е само част от възможните доказателства за установяване за създадената облигационна връзка и за изпълнението на договора, като фактите, свързани с изпълнението на договорни задължения, подлежат на доказване в исковото производство с всички доказателствени средства. Затова съдът е обсъдил фактурите във връзка с останалите доказателства – писмени и гласни – и е изложил съображения по направеното от ответника оспорване, включително и като е приложил чл. 301 ТЗ. Оплакванията на жалбоподателя, развити в Изложението, съставляват оплаквания за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 83 от 18.V.2009 г. по т.д. № 99/ 2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top