ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 53
София, 02.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 873/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Ц. П. – от гр. С. срещу Решение № 914 от 10.VІІ.2009 г. по гр.д. № 2026/ 2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 62 от 27.VІІ.2007 г. по гр.д. № 669/ 2006 г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. Ц. П. – от гр. С. срещу “Л” Е. – гр. Б. иск за 4000 лв. – обезщетение за вреди от нарушение на авторско право върху произведението ”И”, иск за осъждане на ответника да преустанови неправомерното използване на произведението и иск да предаде на ищцата материалите за предпечатна подготовка на незаконно издадените бройки, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. Жалбоподателката в касационната жалба и в Изложение срещу въззивното решение, поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – налице са многобройни доказателства за извършените от ответника неправомерни действия, включително събраните от въззивния съд, които доказателства съдът не е обсъдил, поради което неправилно е отхвърлил исковете, като правилното решаване на делото е от съществено значение за правата на жалбоподателката, като автор. Поради това и защото има неголяма съдебна практика относно нарушаването на правата на един автор и неправомерното използване на произведението му от лице с отпаднало правно основание, жалбоподателката иска да се допусне касационно обжалване на решението, на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “Л” Е. – гр. Б. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове по чл. 94 ал. 1 и чл. 95 ал. 1 т. 2 и т. 5 ЗАПСП, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., затова приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли исковете за обезщетение за имуществени вреди от нарушени авторски права на ищцата върху посоченото произведение, въззивният съд въз основа на събраните доказателства и след обсъждане доводите и възраженията на страните, е приел, че ищцата е носител на авторско право върху създаденото произведение, но не е установила, че ответникът неправомерно е използвал произведението чрез възпроизвеждането и разпространението му по твърдения от нея начин. Направен е извод, че е установено от счетоводната експертиза, че липсват счетоводни данни ответникът да е разпространява посочената книга и от това да е реализирал печалба, като фактурираните от ЕТ ”Х” 3 бр.книги от творбата, са фактурирани не на името на ответника, а на “И”, в който смисъл са и гласните доказателства. По съображения, че е неоснователен искът по чл. 94 ал. 1 ЗАПСП, съдът е отхвърлил и обусловените искове за осъждане на ответника да преустанови неправомерното използване на произведението и да предаде на ищцата материалите за предпечатна подготовка и незаконно издадените бройки от книгата.
Жалбоподателката сочи, че разрешеният от въззивния съд съществен релевантен за делото правен въпрос, е за нарушаването на правата на един автор и неправомерното използване на произведението му от лице с отпаднало правно основание. Изложеният материалноправен въпрос е релевантен за делото, тъй като е обусловил решаващите изводи на съда – от решаването на въпроса за неправомерното ползване от ответника на произведението, автор на което е жалбоподателската, зависи основателността на предявените осъдителни искове за обезщетение за вреди по чл. 94 ал. 1 и чл. 95 ал. 1 т. 2 и т. 5 ЗАПСП.
Неоснователно поддържаното от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 94 ал. 1 ЗАПСП не е неясна непълна и по въпроса за нарушаване на авторски права върху печатно произведение има създадена съдебна практика. Дали е налице неправомерно използване от ответника на произведението, върху което жалбоподателката има авторски права, е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. В тежест на ищцата е да докаже освен качеството си на автор, още и твърдяното нарушение на авторското й право от ответника чрез неправомерното използване на произведението, като изводът дали такова използване е налице, съдът прави въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, и като обсъди доводите и възраженията на страните. Оплакванията на жалбоподателката за незаконосъобразност и необоснованост на решението, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях неправилно не е приложена сочената материалноправна норма, са основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за делото правен въпрос, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай. Значимият правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, следва да има значение не за правата на ищцата като автор, засегнати от твърдяните неправомерни действия на ответника и за необходимостта от справедливо решение с оглед интереса й, в който смисъл са изложените от нея доводи, а разрешеният правен въпрос следва да има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 и т. 3 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 914 от 10.VІІ.2009 г. по гр.д. № 2026/ 2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: