ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 788
София, 17.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 787/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” Е. – гр. С. срещу Решение № 312 от 9.ІV.2009 г. по гр.д. № 2355/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 28.VІІ.2008 г. по т.д. № 1729/2007 г. на СГС в частта, с която е уважен иска на “В” ООД – гр. П. срещу “А” Е. – гр. С. за 10 459.36 лв. – цена на доставена стока и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за изтекли лихви и е постановено друго, с което този иск е уважен за 2962 лв. Жалбоподателят излага, че решението е в противоречие с практиката на ВКС – Р. №1884/ 10. ХІІ.1998 г. по гр.д. № 1581/ 1998 г. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и е по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК: налице ли е валидно изразено съгласие и поражда ли действие договор, който не е подписан от лице, овластено да го представлява и може ли при уговорена с договор лихва за забава или неустойка за забава, страната да търси законната лихва.
Ответникът по касационната жалба “В”АД – гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е оставено в сила и е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени и отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционно-то решение, с което е уважен искът за плащане на цена на доставена стока, по съображения, че в изпълнение на сключения рамков договор, ищецът е доставил стоки от вида на договорените, ответникът ги е заприходил и е извършил осчетоводяване съобразно цените, посочени в съставените фактури, които фактури е включил в дневниците за покупки и справки – декларации по ЗДД, извършил е частично плащане и дължи сумата 10 459.36 лв. Съдът не е уважил възражението на ответника, че рамковият договор не е подписан от управителя на ищцовото дружество, по съображения, че същият не е оспорен от ищеца за липса на представителна власт и надлежно изразено съгласие, ищецът не се е противопоставил веднага след узнаване на сделката, а е предприел действия в изпълнението й и изрично е потвърдил предприетите без представителна власт действия, като е признал в исковата молба сключването на рамковия договор. За да уважи иска за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за времето на забавата – от датата съставяне на всяка от фактурите до датата на предявяване на иска и съобразно срока за плащане, уговорен в чл. 2.2 от рамковия договор, съдът не е уважил възражението на ответника, че ищецът може да претендира уговорената с договора лихва, а не законната лихва. Съдът е изложил, че ищецът има право да избере какво обезщетение за забава да претендира – неустойка за забава, договорна лихва или законна лихва – избрал е законната лихва и съобразно принципа на диспозитивното начало в процеса, съдът или насрещната страна не може да ограничава направения избор.
С оглед изложеното изведеният от жалбоподателя материално – правен въпрос: дали е валидно изразено съгласие и поражда ли действие договор, който не е подписан от лице, овластено да представлява дружеството, може да е важен, но не е въпрос, релевантен за изхода на делото. Търговец, от чието име е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, ако не се противопостави веднага след узнаването – чл. 301 ТЗ, но в случая няма възражение от търговеца за сключен договор без представител – на власт, възражение, което да изхожда от страната, която е била ненадлежно представлявана, а възражението се прави от насрещната страна. Като средство за защита срещу предявения иск за изпълнение на сключения договор, ответникът може да прави възражения по изпълнението на договора, но не по действителността му с твърдение за ненадлежно представляване, което възражение касае нарушение на чужди права – тези на ищеца. Затова е неотносим към спора изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, който въпрос, както и да бъде разрешен, няма да се отрази на изхода на делото. Посоченото от жалбоподателя Р. № 1884/ 10. ХІІ.1998 г. по гр.д. № 1581/ 1998 г. на ВКС няма отношение към изложения въпрос, тъй като се отнася за законно представителство на банка и представляването й от лица без представителна власт – частен случай на представителство с оглед специалната законова регламентация за този правен субект.
По изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос: може ли при уговорена от страните лихва за забава или неустойка за забава, страната да търси законната лихва. Жалбоподателят не сочи задължителна съдебна практика съобразно която ищецът да е ограничен в избора си какво обезщетение за забава да търси за неизпълнение на задължението на продавача за плащане на цената. Ищецът е избрал да иска обезщетение в размер на законната лихва, което го освобождава от задължението да доказва размера на уговорената лихва в чл. 2.2 изр.2 от договора – лихвения процент по кредитите на обслужващата го банка. Правото на избор е на ищеца и не може да бъде ограничавано от ответника. Искането за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
Неоснователно жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, без да изложи съображения защо счита, че разрешените от съда материалноправни въпроси, са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за делото правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 312 от 9.ІV.2009 г. по гр.д. № 2355/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: