ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 766
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 880/ 2009 год.
Производството е образувано по частна жалба на Н. Б. Н. – от гр. С. срещу Определение № 1* от 5. ХІ.2009 г. по гр.д. № 10 524/ 2009 г. на СГС, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Разпореждане от 15.VІІ.2009 г. по гр.д. № 43348/ 2008 г. на СРС, с което му е указано, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, излага и съображения, че определението е недопустимо, тъй като е постановено по частна жалба вх. № 1033593/ 30.VІІ.2009 г. срещу Разпореждане от 15.VІІ.2009 г., с каквато съдът не е сезиран и съдът не се е произнесъл по частна жалба вх. № 1029551/ 19.VІ.2009 г. срещу Разпореждане от 15.V.2009 г., с която е сезиран. Жалбопода – телят излага и съображения за неправилност на определението, които се свеждат до липса на валидно възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, въпреки което съдът с Разпореждането от 15.V.2009 г. е дал на кредитора срок да предяви иск за вземането си. Жалбоподателят излага доводи, че подлежи на обжалване Разпореждането от 15.V.2009 г. и иска обжалваното определение да се обезсили и делото – да се върне на въззивния съд за произнасяне по частна жалба вх. № 1033593/ 30.VІІ.2009 г. срещу Разпореждане от 15.VІІ.2007 г., а ако това искане не бъде уважено, определението да се отмени и делото да се върне за разглеждане по същество на частна жалба № 1* от 19.VІ.2009 г. срещу Разпореждане от 15.V.2009 г.
В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи въпросите, разрешени от въззивния съд и поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като прилага копия от съдебни актове, постановени при действието на ГПК (отм.), както и невлязло в законна сила определение по гр.д. № 15824/ 2008 г. на СРС за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК.
Ответникът по частната жалба Е. С. Я. – от гр. С. в писмено Становище оспорва частната жалба, като неоснователна, тъй като не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу първоинстанционно разпореждане, с което е указано на кредитора да предяви иск за вземането си, намира, че определението прегражда развитието на въззивното производство, поради което частната жалба по чл. 274 ал. 2 ГПК е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поради характера на жалбата, която е частна жалба, а не частна касационна жалба, не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя кои са разрешените от въззивния съд въпроси, релевантни за изхода на делото и налице ли е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на заявителя срещу първоинстанцион – ното разпореждане, с което му е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Изложени са съображения, че поради постъпило възражение от длъжника Е. С. Я. срещу Разпореждането от 9.І.2009 за издаване въз основа на запис на заповед, на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист солидарно срещу този длъжник и авалиста, с Разпореждането от 15.V.2009 г. е указано на заявителя да предяви иск за вземането си. Съдът е посочил, че това разпореждане не подлежи на обжалване, тъй като не е от актовете по чл. 274 ал. 1 ГПК и е оставил без разглеждане частната жалба на заявителя срещу Разпореждането от 15.VІІ.2009 г.
Определението е правилно. Както сочи и жалбоподателят, след Разпореждането от 9.І.2009 г., с което е уважено заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, първоинстанционният съд е постановил още две разпореждания: Разпореждане от 15.V.2009 г., с което му е указано да предяви иск за вземането си поради постъпило възражение от длъжника и Разпореждане от 15.VІІ.2009 г., с което не е придвижена частната му жалба от 19.VІ.2009 г. срещу Разпореждането от 15.V.2009 г., което разпореждане не подлежи на обжалване. Тъй като Разпореждането от 15.V.2009 г. не подлежи на въззивно обжалване, защото не е от актовете по чл. 274 ал. 1 ГПК, правилно въззивният е оставил без разглеждане частната жалба на заявителя срещу Разпореждането от 15.VІІ.2009 г., с което не е даден ход на въззивната частна жалба срещу Разпореждането от 15.V.2009 г. Оплакванията на заявителя, чието искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е уважено, се свеждат до липса на валидно възражение от длъжника, без каквото не е настъпило спиране на принудителното изпълнение, каквото възражение е постъпило в първоинстанционното производство и за каквото законът не изисква специална форма.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1* от 5. ХІ.2009 г. по гр.д. № 10 524/ 2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: