ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36
София, 28.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1042/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. за д. в. – гр. С. срещу Решение № 852 от 1.VІІ.2009 г. по гр.д. № 365/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 98 от 19. ХІ.2008 г. по т.д. № 2017/ 2008 г. на СГС, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на “М” ЕООД – гр. С., е определена датата 7.І.2007 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. Жалбоподатeлят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като по съществения правен въпрос за момента на настъпване на неплатежоспособността и за определяне на началната й дата, е налице противоречива съдебна практика – Решение №481/10.ІV.2003 г. по гр.д. №1521/2003 г. на ВКС, Решение № 1727/ 7.І.2004 г. по гр.д. № 844/ 2003 г. на ВКС, Решение № 549/ 27. Х.2008 г. по гр.д. № 239/ 2008 г. на ВКС, Решение от 21.І.2002 г. по гр.д. № 873/2001 г. на САС, Решение № 64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/2004 г. на ВКС, Решение от 12. ХІ.2004 г. по гр.д. № 11/ 2004 г. на ВтАС.
Ответникът по касационната жалба “М” ЕООД – гр. С. с писмен Отговор оспорва искането за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение за началната дата на несъстоятелността, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение за началната дата на несъстоятелността, въззивният съд е приел, че на 7.І.2007 г. длъжникът е извършил последно плащане към кредитор и не е възприел довода на АДВ за определяне на по-ранна начална дата, по съображения, че не от датата на съставяне на ДРА № 405/20.V.2005 г., а от постановяване на решението по адм.д. №1877/2008 г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на длъжника срещу ДРА, е възникнало изискуемо парично задължение за публичноправни задължения. Съдът е посочил, че обстоятелството, че в ДРА се съдържат данни за непогасени задължения за периода 2001 – 2004 г., не създава презумпция за неплатежоспособност или свръхзадълженост за този период. Въз основа на установеното от икономическата експертиза, че коефициентите за ликвидност и за финансова автономност са под възприетите нормативи, но показателите за обръщаемост на краткотрайните материални активи показват добра обръщаемост – един от факторите за подобряване на финансовото състояние на длъжника – и при своевременно изплащане на възникналите задължения, съдът е направил извода, че за посочения период дружеството е могло да посреща текущите си задължения и дори е реализирало печалба, като към 31. ХІІ.2006 г. е декапитализирано и е извършило последно плащане на 7.І.2007 г., която дата е обявил за начална дата на неплатежоспособността.
Неоснователно е искането на жалбоподателя по релевантния за делото материалноправен въпрос, решен от въззивния съд, за началната дата на несъстоятелността, да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. От посочените от жалбоподателя съдебни актове на ВКС, не може да се приеме да е налице противоречива съдебна практика за началната дата на неплатежоспособността (посочените две решения на апелативни съдилища не са влезли в законна сила). Показателите за ликвидност са количествена характеристика на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения и когато изчислените коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица, това е индиция за икономическото и финансово състояние на дружеството. Тъй като ликвидността не е константна, а променлива величина, следва да се разглежда в динамика с оглед непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на кредиторите и поради постъпващите в него парични суми, поради което след анализ на показателите, се определя каква е тенденцията – за влошаване на състоянието или за подобряването му. Въпросът за началната дата на неплатежоспособността е конкретен за всеки отделен случай с оглед обстоятелствата по делото, които подлежат на доказване и въззивният съд, като е обсъдил релевантните за началната дата доказателства, е направил изводите си при съобразяване на посочените критерии, с което не е решил въпроса за началната дата в противоречие със съдебната практика. Доводите на жалбоподателя за необоснованост на решението и незаконосъобразност на направените изводи съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за началната дата на несъстоятелността, има многобройна съдебна практика. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за делото правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 852 от 1.VІІ.2009 г. по гр.д. № 365/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: