ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 653
София,02.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 643/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Т” О. – гр. В. срещу Определение № 916 от 29.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 1057/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което частично е уважена частната му жалба и е изменено Определение от 23.І.2009 г. по гр.д. № 1191/ 2007 г. на СГС, с което е допуснато обезпечение на предявените искове. По подробно изложените съображения за неправилност на определението, жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Иска определението да се отмени и да се постанови друго, с което се остави без уважение искането за допускане на обезпечение.
Ответникът по частната жалба “А”- С. острови, представлявано от адвокати Е. С. и Е. А. – САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. “. № 52, вх.”Г”, офис 6 не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него съответно е изменено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на искове, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения:
С обжалваното определение е изменено първоинстанцион – ното определение, с което е допуснато обезпечение на предявените искове, като обезпечението е допуснато до размер на сумата 46 681.53 лв. (първоинстанционният съд не е посочил до каква сума допуска обезпечението) и като е наложен запор върху банковите сметки на ответника по делото в посочените банки (първоинстанционният съд е наложил обезпечението върху вземанията на ответника в тези банки).
Определението на въззивния съд по обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер – има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение и съответно е изменил определението по допускане на обезпечението. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение за допуснатото обезпечение и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иска.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на частната жалба.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “Т” ООД- гр. В. срещу Определение № 916 от 29.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 1057/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: