ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 345
Софияq 22.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 497/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ф” Е. – гр. С. срещу Решение № 146 от 2. ХІІ.2008 г. по т.д. № 959/ 2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 14.ІІІ.2007 г. по т.д. № 613/ 2006 г. на СГС и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от “Ф” Е. – гр. С. срещу А. за п. – гр. С. и срещу А. за с. к. – гр. С. иск за сумата 5 231 719 щ.д., получена без основание, със законната лихва и иск за сумата 244.20 щ.д. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване, че решението е неправилно и необосновано.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК – решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – Р. №1086/ 6.ІІ.2008 г. по т.д. № 648/2007 г., Р. №61/9.ІІ.2005 г. по т.д. № 458/2004 г. – относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, съгласно чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.). Жалбоподателят излага, че в противоречие с практиката на ВКС – Р. от 21. Х.2005 г. по т.д. № 132/2005 г. – съдът е решил, че обновяването на ДМА, за да се признае за реална инвестиция, извършена от купувача по приватизационен договор, следва вложените разходи за материали и средства, да са за сметка на купувача, а не на приватизираното дружество. Жалбоподателят сочи, че въззивното решение повдига съществени въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – какво представляват и как се отчитат инвестициите и представляват ли инвестиции разходите за обновяване на ДМА и за придобиване на нови ДМА, когато са извършени по стопански начин от специално създадени структурни звена на приватизираното дружество. Жалбоподателят излага, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса какво представляват разходите за инвестиции и необходимо ли е да се установяват плащания по тях, в противоречие с принципи на Закона за счетоводството и чл. 17 от приватизационния договор и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба А. за п. – гр. С. и А. за с. к. – гр. С. по съображения, изложени в съответно представени писмени Отговори, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излагат и съображения за неоснователност по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове и е постановено друго, с което са отхвърлени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
1. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, както излага и жалбоподателят, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства, и доводите на страните, съгласно чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.) Изложеният процесуален въпрос е съществен за делото. Когато страната се позовава на въпрос, за който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл с решението по някой процесуален въпрос, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението.
В случая съдът е решил делото, като е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 127 ал. 1 ГПК (отм.), обсъдил е в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.). За да направи изводите си въз основа на изслушаните от въззивния и от първоинстанционния съд няколко експертизи, съдът, като е взел предвид и устните обяснения на вещите лица, дадени в съдебно заседание, е посочил кои от заключенията кредитира и на какво основание. Като е изложил съображения за значението на сключеното от ищеца и “К” АД Споразумение от 26.VІІ.1999 г., и като е приел, че то е непротивопоставимо на А. за п. – гр. С., съдът е посочил подробно защо са неоснователни доводът на ищеца, че следва да се приеме за инвестиция прехвърлянето и разсрочването на задълженията от новия кредитор, и доводът за реално направени инвестиции, за които ищецът не е установил извършване в съответствие с инвестиционната програма, като разходите по стопански начин са със средства на купувача, а не на приватизираното дружество. С тези си действия въззивният съд не е процедирал неправилно, обсъдил е всички доказателства, които имат значение към правнорелевантните факти, приел е кои са се осъществили и кои – не с оглед твърденията на всяка от страните, и не е процедирал неправилно по изложения съществен процесуалноправен въпрос.
2. Жалбоподателят излага съществен материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд: при обновяване на ДМА, за да се признае за реална инвестиция, извършена от купувача на приватизираното предприятие, следва ли разходите за материалите и средствата, вложени за обновяването, да са за сметка на купувача, а не за сметка на приватизираното дружество, като съдът се е мотивирал, че след като не е доказано извършването на разходите по стопански начин със средства на купувача, няма реални инвестиции. По изложения въпрос жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика – Решение на ВКС от 21. Х.2005 г. по т.д. № 132/ 2005 г., с което са квалифицирани като инвестиции материалите, закупени от купувача по приватизационния договор за сметка на приватизираното дружество, в съответствие с определението, дадено в Национален счетоводен стандарт 25 за отчитане на инвестициите.
За да възприеме възражението на А. за п. – гр. С., че не може да се приеме за реални разходи за инвестиции изпълнението по стопански начин на инвестиционната програма за 2000 г., съдът е изложил въз основа на заключенията и обясненията на вещите лица, че ищецът не е доказал да е извършил разходите по стопански начин със средства на купувача, а не на приватизираното дружество – вещите лица са категорични, че реалните разходи не могат да се преценяват въз основа на вторични счетоводни документи, без проследяване на плащанията и извършена насрещна проверка в счетоводството на ищца за извършени за негова сметка разходи. Така разрешеният от въззивния съд въпрос, не е решен в противоречие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че задължението за инвестиции, е задължение на купувача по приватизационния договор да инвестира със свои средства в приватизираното дружество, а не задължение на последното и че нарастването на ДМА в резултат на направените инвестиции, следва да се докаже с първични счетоводни документи – Решение № 66/22.ІІ.2005 г. по т.д. № 311/2004 г., Р.от 21.ІІ.2007 г. по т.д. №793/ 2006 г., Р. №40/21.ІІ2007 г. по т.д. № 793/2006 г., Р. № 834/10. Х.2005 г. по т.д. №99/2005 г., Р. №14/22.І.2008 г. по т.д. №562/ 2007 г., Р. №375/ 18.V.2206 г. по т.д. №694/2005 г. и др. В тази връзка е неоснователно искането на жалбоподателя, въз основа на Решение на ВКС от 21. Х.2005 г. по т.д. № 132/ 2005 г. да се приеме, че практиката на ВКС е в друг смисъл – и в това решение, макар при друга фактическа обстановка, ВКС се е произнесъл, че инвестиции представляват вложените от купувача, а не от приватизираното предприятие средства, като плащането е доказано със съставени фактури – първични счетоводни документи, на което основание съдът е приел, че е налице инвестиция.
Въпросът за доказването на изпълнение задължението на купувача на програмата за инвестиции, е конкретен по всяко дело, в който смисъл оплакването на жалбоподателя за неправилност на изводите на съда относно приетото в противоречие със събраните доказателства и конкретно с посочените от жалбоподателя експертизи, съставлява оплакване за неправилност и необоснованост на решението – касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По изложения материалноправен въпрос за изпълнението на задължение за инвестиции, поето от купувач по приватизационен договор, предмет на конкретно договаряне от страните, както и относно необходимостта купувачът по приватизационния договор да докаже извършването на реални инвестиции, има многобройна трайноустановена съдебна практика, промяна на която не се налага – въпросът не е от значение за развитие на правото. Как ще се докаже изпълнението на задължението, е въпрос, конкретен за всяко дело, като определящо е реалното извършване на инвестициите със средства на купувача по приватизационния договор, а не получаването или плащането на паричните средства и счетоводното им отчитане, като реално направените разходи се отчитат за инвестиции към извършването им, независимо от плащането. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалбата по 200 лв. – разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 146 от 2. ХІІ.2008 г. по т.д. № 959/ 2007 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА “Ф” Е. – гр. С. да заплати на А. за п. – гр. С. и на А. за следприва – зационен к. – гр. С. по 200 лв. юрисконсултско възнаграж – дение за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: