ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 757
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 890/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Ч” АД – гр. С. срещу Определение от 26. Х.2009 г. по ч.гр.д. № 393/ 2009 г. на Окръжен съд – М. , с което е потвърдено Определение от 18.ІХ.2009 г. по ч.гр.д. № 720/ 2009 г. на Районен съд – Лом, с което е прекратено производството по делото, като е установено, че длъжникът Д. И. В., е починала на 19.ІІ.2009 г. – преди подаване на 8.VІ.2009 г. на заявлението по чл. 411 ГПК. По подробно изложените съображения, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят преди издаване на заповедта за изпълнение, не е могъл да узнае за смъртта на длъжника, както и че неправилно районният съд не му е дал възможност да насочи претенцията си срещу наследниците на длъжника, жалбоподателят иска обжалваното определение да се отмени.
В Изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят излага, че съдът следва да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, в който аспект е следвало да предприеме действия по делото, като произнасянето от ВКС по този процесуално – правен въпрос, ще доведе до точното прилагане на закона, както и до развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение за прекратяване на производството поради смърт на длъжника на 19.ІІ.2009 г., преди подаване на 8.VІ.2009 г. на заявлението по чл. 411 ГПК. Изложени са съображения, че поради смъртта на длъжника преди възникване на процесуалното правоотношение, не могат да се конституират като страна в процеса наследниците му и че е недопустимо връчване на заповед за изпълнение на наследниците на починал длъжник преди подаване на заявлението, тъй като длъжникът вече не съществува като субект на правото и не е бил носител на процесуални права и задължения, в които да встъпят като негови правоприемници наследниците му.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като разрешеният процесуален въпрос – може ли да се издаде заповед за изпълнение срещу ненадлежна страна – длъжник, починал преди подаване на заявлението по чл. 411 ГПК и следва ли съдът да конституира в заповедното производство наследниците – е релевантен за делото, но по този въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл с Определение № 356 от 31. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 330/ 2008 г., Определение № 456 от 19. ХІІ.20089 г. по ч.т.д. № 487/ 2008 г., Определение № 485 от 30. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 506/ 2008 г. на ВКС, Определение № 464 от 22. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 510/ 2008 г., Определение № 403 от 25. ХІ.2008 г. по ч.т.д. № 409/ 2008 г, Определение № 131 от 4.ІІІ.2009 г. и др. Посочените определения са постановени от състави на ВКС по частни жалби по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК, затова се включват в практиката на ВКС по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, която е задължителна за съдилищата. Разглеждайки частните жалби по посочените дела, ВКС е уеднаквил противоречивата практика на съдилищата по изложения процесуалноправен въпрос и е приел, че при починал длъжник преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съдът няма задължение да конституира наследниците му, а следва да прекрати заповедното производство и да обезсили издадената заповед за изпълнение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че с обжалваното определение е разрешен изложеният релевантен за делото процесуалноправен въпрос, е разрешен правилно и в съответствие с практиката на ВКС.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по изложения въпрос вече има установена съдебна практика. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по въпроса е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 26. Х.2009 г. по ч.гр.д. № 393/ 2009 г. на Окръжен съд – М.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: