ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
София, 02.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 893/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. Ф. – Е. с фирма “Д” – гр. Р. срещу Решение № 96 от 21.ІV.2009 г. по гр.д. № 160/ 2009 г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставено в сила в обжалваната от него част Решение № 301 от 12.І.2009 г. по гр.д. № 346/ 2008 г. на Радомирски районен съд, с което е осъден да заплати на Г. ”Н” – гр. Р.сумата 2436 лв. – наемоподобни задължения за ползване на недвижим имот – павилион в гр. Р. за периода м.І.2007 г. – м.ІІ.2008 г., със законната лихва от 29.ІІ.2008 г. и сумата 208.53 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 10.І.2008 г. – 29.ІІ.2008 г. Жалбопода -телят излага, че съдът е нарушил съществени процесуални правила, като не е обсъдил всички доказателства и доводите и възраженията му, което е довело до незаконосъобразност и необоснованост на решението. В Молба от 10.VІ.2009 г., като сочи, че в изпълнение на указанията на въззивния съд да обоснове соченото противоречие на обжалваното решение с цитираните в жалбата съдебни актове, жалбоподателят отново развива подробни съображения за “основанията, визирани в чл. 281 Г. – незаконосъобразност и необоснованост на решението”. Така жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото материалноправен въпрос, разрешен с обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба Г. ”Н” – гр. Р. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кои са правните въпроси, разрешени от въззивния съд, релевантни за делото, за които може да се приеме, че поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Определение №53-83-ІІ, Определение № 1* Определение № 1* които се отнасят за оспорване на припознаване и за недействителност на граждански брак и които нямат отношение към настоящото дело. С посочване от жалбоподателя на решения на ВКС: Р № 1646/17.ІХ.1984 г. по гр.д. № 2797/1983 г., Р. №2586/3.ІХ.1981 г. по гр.д. № 2162/1981 г. и Р. № 1030/14. ХІІ.1982 г. по гр.д. № 995/ 1982 г., отнасящи се съответно за процесуалната дееспособност на страните, за процесуалната легитимация на детето по иск по чл. 29 ал. 2 СК (отм.) и за помирителната комисия, като страна по трудов спор от 1981 г., не може да се приеме, че жалбоподателят е доказал поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Изложените от жалбоподателя оплаквания, както и той сочи в Молбата – уточнение към касационната жалба, са основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 Г. и не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 96 от 21.ІV.2009 г. по гр.д. № 160/ 2009 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: