ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 299
София 04.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 429/ 2009 год.
Производството е по чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. К. – от гр. С. срещу Решение № 136 от 9.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 2698/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 17. Х.2008 г. по гр.д. № 1650/ 2007 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на С. К. К. – от гр. С. срещу ЗПАД ”А” – гр. С. за сумата 10 944 лв., на основание чл. 399 вр. чл. 390 ал. 1 (отм.) ТЗ и за сумата 1048.55 лв., на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Молба от 7.ІV.2009 г. жалбоподателят излага, че няма съдебна практика по въпроса за допустимостта на иск за застрахователно обезщетение, предявен от лизингополучател, поради което ВКС следва да се произнесе, което ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят счита, че със застрахователния договор е дадено право на лизингополучателя да получи обезщетението, което да се изплати директно на лизингополучателя, застрахователят не прави възражение, че обезщетението не се дължи на несобственика, а прави други възражения за употреба на алкохол – с това застрахователят мълчаливо се съгласява, че обезщетението следва да се изплати на лизингополучателя. Жалбоподателят счита, че този въпрос следва да се реши от ВКС, за да се знае докъде ще се простират границите на застраховка ”каско”, когато следва да се изплаща обезщетение на несобственик и дали е налице мълчаливо съгласие на застрахователя обезщетението да се плати на несобственик при липса на възражение, което ще доведе и до развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба ЗПАД ”А” АД – гр. С. не изразява становище по касационната жалба, нито по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли предявените от лизингополучателя искове за заплащане на застрахователно обезщетение по риска ”каско” и за обезщетение за забавено плащане, вззивният съд е приел, че стойността на автомобила към датата на застраховката – 12.І.2005 г. е 11 369 лв., а пазарната му цена към датата на ПТП 19.V.2005 г. е 11 048 лв., налице пълна загуба на МПС по смисъла на чл. 60 ОУ и с оглед т. 2 на Добавък 1 към застрахователната полица – при пълна загуба на автомобила, ползваща се страна е собственикът ТМ ”А” ООД.
Жалбоподателят не сочи разрешени от въззивния съд съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Маркираният въпрос за допустимостта на предявен от лизингополучател срещу застраховател иск за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди по риска ”каско”, не е обсъждан от въззивния съд, нито допустимостта на иска е обусловена от оспорването му от застрахователя. Принадлежността на правото на иск е въпрос за материалноправна легитимация и за да реши този въпрос, съдът се произнася по евентуални възражения на ответника в тази насока. С оглед данните по делото, неоснователен е доводът на жалбоподателя, че ответникът не е оспорил активната легитимация на ищеца, а въпросът за активната легитимация не е въпрос за допустимост на иска, по който жалбоподателят иска ВКС да се произнесе на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Изложените от жалбоподателя въпроси за игнориране правото на собственика да получи следващото се застрахователно обезщетение и развитите в тази връзка съображения, че се е съгласил мълчаливо обезщетението да се плати на лизингополучателя, не са материалноправни въпроси, решаването на които да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросът за условията, които следва да са налице, за да се уважи искът на лизингополучателя срещу застрахователя за обезщетение по риска ”каско”, следва да се реши въз основа уговореното в застрахователния договор и ОУ, по който въпрос има съдебна практика – създадена по приложение на чл. 323 и сл.(отм.) ЗЗД, по чл. 390 (отм.) ТЗ и по ЗЗ (отм.). Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по изложения правен въпрос, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето от въззивния съд по съществен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правна норма, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, което в случая не е налице.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 136 от 9.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 2698/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: