ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 708
София, 11.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 640/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” ЕООД – с. С., Благоевградска обл. срещу Решение № 742 от 10.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 819/ 2008 г. на Благоевградски окръжен, с което е оставено в сила Решение № 1* от 8.ІV.2008 г. по гр.д. № 955/ 2005 г. на Разложки районен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, предявен от Д. текс” ЕООД – с. С., Благоевградска обл. срещу С. ”С” – с. С., Благоевградска обл., с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят излага, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК – по възражението на ответника, че искът е погасен по давност, жалбоподателят е възразил, че давността е прекъсната с признание на задължението от ответниците – чл. 116 б. ”а” ЗЗД, което съдът не е приел в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 1213/31.V.1972 г. по гр.д. № 269/1972 г., като не е възприел признанието, съдържащо се в Протокол от 3.VІ.2002 г., нито гласните доказателства.
В Изложение по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК жалбоподателят развива съображенията, съдържащи се в жалбата, като сочи съществения материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд: кои действия съставляват прекъсване на давността, за приложението на чл. 20 ЗЗД по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД и затова ако не е уговорен срок за сключване на окончателния договор, прилага ли се чл. 84 ал. 2 ЗЗД, в каквато светлина развива доводи за неправилност на решението.
Ответникът по жалбата С. ”С” – с. С., Благоевградска обл. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна, като счита, че липсват касационни основания по чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да приеме, че е неоснователен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е изложил, че страните на 23.І.1998 г. са сключили валиден предварителен договор за покупко-продажба на описания недвижим имот, без срок за сключване на окончателен договор и че ответникът е собственик на имота, като е основателно възражението му за погасяване на иска по давност, тъй като искът е предявен на 16. ХІІ.2005 г. – след изтичане на 5-годишния давностен срок. За неоснователно е прието позоваването от ищеца на прекъсване на давностния срок по чл. 116 б. ”а” ЗЗД по съображения, че не е налице признаване от длъжника на вземането – такова не е установено от гласните доказателства, нито от Протокол от 3.VІ.2002 г. на ОС на ответника, с който е взето решение за продажба на имота, но не и че същият ще се продаде на ищеца.
С оглед изложеното, от посочените от жалбоподателя съществени материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд, могат да се изведат релевантните за спора въпроси: материалноправният въпрос: налице ли е прекъсване на давността по смисъла на чл. 116 б. “а” ЗЗД и процесуалноправният въпрос: с какви доказателствени средства може да се установи прекъсване на давността с признаване от длъжника на вземането. Останалите изложени от жалбоподателя въпроси: за приложението на чл. 20 ЗЗД по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД и затова ако не е уговорен срок за сключване на окончателния договор, прилага ли се чл. 84 ал. 2 ЗЗД може да са важни, но от тях не зависи изхода на делото – каквото и да е решението на съда по тези въпроси, ако искът е предявен след изтичане на давностния срок, за което е направено възражение от ответника, искът е неоснователен.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въпросът за основателността на възражението на ищеца за прекъсване на погасителната давност с признаване от длъжника на вземането, е решен в съответствие с установената по въпроса съдебна практика, която е в смисъл, че ако е установено по делото такова признаване от длъжника на вземането, давността е прекъсната. Няма спор, че признаване на задължението може да се установи с всички допустими доказателствени средства, както излага и жалбоподателят и сочи в този смисъл практика на ВКС. Ако въз основа на събраните по делото доказателства съдът направи извод, че не е установено твърдяното от ищеца признаване от длъжника на задължението, това е основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Нормата на чл. 116 б. ”а” ЗЗД не е неясна или непълна, по приложението й има утвърдена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 742 от 10.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 819/ 2008 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: